Научи ме да обичам 18+

18

{ВАЖНО,ТАКА ТОВА НЕ Е СЪОБЩЕНИЕ,А БЯСНЕНИЕ ОТНОСНО ГЛАВАТА. ТЪЙ КАТО И МАЛКОТО МОМЧЕ СЕ КАЗВА ДЖИМИН ЩЕ ГО НАРИЧАМЕ ДЖИМИН²,ТАКА НЕ СЕ ЧУДЕТЕ,ЗАЩО ДЕТЕТО ПРИЛИЧА НА ДЖИМИН,като не е негово,ще разберете за това по натам в историята. ПРИЯТНО ЧЕТЕНЕ}

-Как се казваш?
-Джимин¹.
-Мама ми е разказвала за теб,тя каза че много те обича и че ти много я обичаш и че ме е кръстила на теб, защото ѝ липсваш.
-Сега вече знаеш че можеш да ми вярваш,чуй ме,за да те изведа от тук трябва да се правиш че много те е страх от мен,за да може лошият чичко да ми позволи да те одведа при мама.
-Добре.
-Но първо искам да ми покажеш всяко едно място на което имаш рани,къде е най голямата?
-На гърба ми.
-Как го получи?
-Чичкото ме изгори с топло желязо.
-Дай да погледна.-момчето свали тениската си,а щом Джимин¹ видя огромния белег на гърба му очите му се насълзиха,там пишеше "НИЩОЖЕСТВО" на гърба на това невинно и беззащитно дете беше жигосано нещо което щеше да го тормози цял живот, защото това не минава.
-Облечи се и ела.-Джим² като по команда си сложи тениската и се доближи до Джим¹, който го прегърна.
-Ти ли си моят татко?
-За жалост не,но няма да позволя на никой да те нарани повече,помни ми думата.
-Хей JungYoong взимаш ли тва същество или не?
-Взимам го,ето ти обещаното.-Чим¹ хвана за ръчичка ЧимЧим² и го одведа в колата.

В къщата:
-Мамо,мамооо.
-Джим¹,съкровище,ти си добре нараниха ли те?
-Не, защото батко Джимин¹ ме спаси той е много добър.
-Да,той е много добър.
-Джейми,знам че искате да се видите,но трябва да поспим особено той.
-Да разбира се.
-Ето легнете в тази стая,ако има нещо аз съм в съседната,можете да ме повикате по всяко време.
-Добре.-всички си легнаха,а Джимин¹ заспа на секундата.
  1час по-късно вратата на стаята на Jm¹ се отвори съвсем тихо и внимателно,той не се събуди,но след малко чу един много тих и нежен детски глас:
-Б-б-батко....извинявай че те будя.
-Кажи,какво има миличък,кошмар ли сънува?
-Да,а не исках да будя мама,не че е редно да будя теб,но...при нея ме е страх, защото тя е малка и не може да ме пази.
-Искаш ли да спиш при мен?
-Може ли?
-Да разбира се,хайде ела да те гушна.
-Хьонг.
-Да.
-Знам,че каза че не си ми татко,но не може ли да бъдеш?
-Ако искаш,ще бъда.
-Наистина?
-Да.
-Обичам те тате.
-И аз те обичам,слънчице а сега заспивай.

15 години по-късно
-Джииим² хайде ставай за закуска.
-Мамооо,спи ми се.

-Ако не стане сега баща ти ще тръгне на работа без да си му казал чао.
-СТАВААААМ.

-ТАТКООО,ТАТКО ИЗЧАКАЙ МЕ ИДВАААМ. Мамо,нали татко не е тръгнал?
-Тук съм, миличък.
-О,татко-той прегърна баща си със всичка сила.-Чао много те обичам,пожелавам ти успешна работа.
-И аз те обичам,нали няма да забравиш какво ми обеща?
-Няма,направих го още вчера.
-Така ли,дай да видя.
-Ето,написах си по литература,по математика,по география по японски и ето това е....
-Вярвам ти. Днес можеш да отидеш до кафето на инспекция вместо мен.
-Благодаря,благодаря.
-Хей...после да ми разкажеш ако е имало нещо интересно.
-Добре,чаоо.
-Чао,чао.