Научи ме да обичам 18+

Добре съм

Събудих се и видях една много млада сестра,да седи на едно столче и да пише нещо. Всичко беше размазано. Бях загубил много кръв.
-А,буден сте. Искате ли нещо.
-Д-да, Джейми. Ття тук ли е?
-Едно ниско слабичко момиче с черна коса и бриъон ли?
-Дда.
-Сега ще я повикам.-едва се изправих в седнало положение и чух тропане на токчета. Бях със затворени очи и усетих,как някой ми се нахвърли. Седна върху моето приятелче и уви тънки ръце,около врата ми. Гушкаше ме силно. Допира ми беше много познат,както и аромата.
-Не ме плаши така, повече Джимин.-тогава бях,убеден,че това е моето съкровище. Целуна ме по бузката,а аз се изчервих и отворих очи.
-Притесни ли се за мен?
-Разбира се.-силно ме стискаше.-Колко е часа?
-13:15,защо?
-На училище сме.
-Но...
-Няма,но,толкова се потрудихме за проекта.
-Ама той е за другата седмица,а и плюс това не е готов.-почесах се зад тила и се направих,че мисля.
-А,да вярно.
-Хи,хи,хи. Ще трябва,да се преоблечем,е поне ти.-тя ме погледна. Бях само по панталони. Продължи да ми се смее,така сладко,а аз глупакът,се нацупих.
-Не ми се смей.
-Добре, добре.-тя стана,беше с училищна униформа.

Наведе се,да извади нещо от раницата си и дупето ѝ се видя. Шляпнах я и мазно казах:
-Харесва ми,тази поличка.-тя засрамено се обърна към мен и ми подаде моя униформа.
-Ще изляза,за да се облечеш.
-Защо ти не ме преоблечеш?
-Амма,аз...
-Никой няма да ни види,а и искам,да ми дадеш няколко целувки.
-Ддобре.-тя ми направи една смучка на врата и бавно докосвайки ме ми облече ризата. Ако си мислите,че всичко приключи с една смучка,лъжете се. Целите ми гърди бяха червени от червилото ѝ. Да не знаете,как ми смени панталона,а за бельото да не говорим.

Започна последния учебен час.
-Мин Даехан,излизай,на дъската,щом толкова ти се говори..... Виждам,че не можеш,да я решиш. Джейми,помогни му,а ти остани на дъската и гледай внимателно.-тя излезе,а оня като я заоглежда. Залепи оная си работа за задника ѝ. Тя трепереше. Чувах го,как ѝ нашепва нещо. След часа, Джейми и Даехан изчезнаха. Изпуснах ги от поглед,само за няколко секунди. Тръгнах по коридора и чух мъцане от кабинета по предприемачество. Надникнах и ги видях,да се натискат.
-Тя ме е мамила.-тръгнах си бесен,но един глас ме спря:
-Даехун, пусни ме. Аз не те искам. Аз обичам друг. Остави ме.
-Остави ме,да те изчукам и ще бъда нежен.
-Не,стига.
-Кой е той,на кого държиш, толкова много,че не ме искаш?
-Не те бърка.
-Да,това не ме бърка,но знаеш ли,къде ще бръкна,точно така във вагината ти.-тогава влязох с гръм и трясък.
-Пусни я,ти олигофрен.-нападнах го. Започнах да му млатя песници.-Никой,освен мен не може да я гледа,камо ли пък да я докосва. Ако пак я притесняваш,ще те убия🔇🔇🔇🔇🔞🔞🔞🔞💥.
Тя седеше на пода и не можеше,да помръдне. Гушеше се в себе си.

Гушнах я и я однесох вкъщи. Сложих я да седне на леглото,а тя плачеше и свиваше крачка.

-Спокойно, миличка,аз съм тук. Няма да се боиш.-прегърнах я и започнах да търкам длани в голите ѝ ръце и крака,за да я стопля. Джей стискаше силно ризата ми,в която се попиваха всичките ѝ горчиви сълзи. Те бяха неспирни,неутещими. Толкова много пъти е била изнасилвана,а сега най-накрая края когато има някой, който я обича,щеше да ѝ се случи същото,щеше да предаде любовта ни,но аз няма да го позволя.