Таэи история е эа двама души на които им е писано да са эаедно,едно "изнасилване" променя всичко,за Jimin and Jeimi,които ще преодолеят препятствия,за да бъдат заедно
Джим седеше мързеливо пред телевизора и твърде заинтересовано се бе загледал в новините. Но звъненето на входната врата го прекъсна. Стана раздразнено и тръгна към коридора. Отключи и там стояха двете високи момчета, който така усмихнато го гледаха. -Здравей Джиминши.-поздрави Техьонг. -Здрасти хьонг.-обади се Кук. -Здрасти и на вас,идиотчета.-засмя се. Двете момчета влязоха вътре. Техьонг се запъти към хола,а Кук по него. -Как върви живота?-седнаха на дивана като Кук не пропусна да завърже разговор,нетипично и Джимин го забеляза. -Просто чудесно.-обади се най-големия. -Моя винаги е идеален.-Чим2 беше замислен. -Как минаха уроците по математика със сестра ми?-показа заешките си зъбки най-малкия. На Парк веднага му светна. -Всичко беше наред. Радвам се,че дойде да ми помогне. -Чим ти си страхотен по математика,защо ти е помагала сестра му.-обади се Те а най-добрия му приятел го изгледа на кръв.
Стана доста късно вечерта. Гостите бяха заспали кой под масата кой на дивана,но нашия герой будуваше. Бе излязал на терасата. Запали си една цигара,дръпна от нея и погледна небето. Издиша гъстия и сив дим през големите си и меки устни а в главата му отново се въртеше образа на едно специално момиче. Една детинска усмивка изгря на лицето му. Красивата луна огряваше небесата над целия град. А на една от по-долните улици,на малката тераса на двуетажната тераска,облегната на парапета бе замечтаната Ти. Луната ти напомняше за това как след всяко зло идва нещо добро. Спеше ти се толкова много но...нещо не ти позволяваше да заспиш. Мисълта за един специален младеж,красив,строен и толкова готин младеж,но Ти си мислеше,че той не би те забелязал,може би това не ти даваше покой. Той бе от готините,бе богат,бе знатен а ти...бе просто сестрата на смотания Чонкук от долния клас. Ти въобще не мислеше брат си за смотан,просто не бе готин,а тя още по малко.
Горещото слънце изгря,напичайки всеки камък и всяко живо същество навън. Нахлу през прозореца ти дръзко и навлезе в очите ти пречейки на съня ти. Всъщност ти отдавна бе будна,просто не искаше да идеш на училище. Мразеше това място. Не беше от харесваните там,ама изобщо. С неохота се облече .
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Сложи си не много силен грим. И тръгна към входната врата,но бе спряна от любимия си брат.
»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»»» -знам че главата е скучна -знам че чакахте цяла година -ще опитам да съм редовна
