Научи ме да обичам 18+

сгреших ли

Джимин
Събудих се раздразнен от липсата на обект до себе си. Огледах се и видях Джейми,която стоеше в ъгъла на стаята прегърнала една възглавница. Хлипането тихо,едва доловимо. Почувствах се толкова зле. Все едно нещо ме прогаряше. Никога не съм обичал да гледам как момичета плачат. Тогава не знаех,че ме боли за нея, защото тя не е просто момиче.
Застанах до нея и докоснах рамото ѝ. Тя беше толкова уплашена от допира ми,че не посмя,да ме погледне,а се сгуши във възглавницата и каза :
-Моля те,не ми го причинявак пак.-имах чувството,че ще умра.
-Спокойно,няма. Хайде,ела да се завиеш,ще настинеш.-беше толкова безпомощна. Дори не беше успяла да намери дрехите си. Хванах мъничката ѝ ръчичка,а тя не можеше да стане. Личеше че я боли. Тръгна,да пада,но аз я хванах. Беше много топла. Вдигнах я на ръце и я поставих на леглото. Тя се сгуши в завивките. Без да мисля и да осъзная,че съм без дрехи изтичаха и намокрих една своя тениска и я сложих на селцето ѝ.
-Много си топла,не се завивай,моля те.
-Д-добре.-тогава удари гръм и тя се залепи за мен ,стискайки ме. Сграбчи ръката ми и я държеше здраво. Криеше се зад гърба ми и пак хлипаше. Дръпнах я и светкавично я одведох в банята. Пуснах ледения душ. Тя беше с увити около кръста ми крака и се гушеше. Държеше се здраво.
-Страх ли те е от мен,миличко.-попитах с надеждата,че ще отрече.
-Много се боя,но ме е страх и от светкавиците. Те ми навяват лиши спомени. Беше прав,че няма да мога да ходя със седмици. Другия път,ще слушам, обещавам.-моето намерение не беше,да я плаща още повече и да я осакатя. Просто исках нея. Исках да ни е хубаво заедно. Однесох я обратно в спалнята и щях да легна на пода,но тя ме държеше здраво и бълнуваше:
-Моля те Джимин,недей. Пусни ме.-въпреки думите си тя беше тази,която не искаше,да ме пусне. Настаниха се до нея и я прегърнах. Тя не спираше,да ме дере,но търпях. Така както тя търпя,когато аз я насилих. Едва заспах.