Когато на вратата се позвъня Минхо побърза, за да отвори. Просто гледката на русокосото момче го направи по-щастлив.
"Здрасти Минхо!"- поздрави го Джисънг.
" Здрасти Джисънг!"- отговори Минхо,усмихвайки се на по-малкия.
Тъй като Чан беше казал на Минхо да не напуска домът им, Джисънг трябваше да му отиде на гости, за да получи помощ по математика. Качиха се в стаята на Минхо. Джисънг проговори пръв:
"Бяхте ли си близки със Зара?"- попита, поглеждайки към Минхо с блестящите си очи.
Сърцето на Минхо спря да бие за секунда, а след това отново започна да тупти.
"Не. Не бяхме. Знаехме си имената и това беше почти всичко."- каза Минхо с треперещ глас.
Джисънг просто поклати глава. Между тях настана тишина. Минхо се почувства неудобно. Джисънг си играеше с ръцете си,явно и на него му беше неудобно.
"Искаш ли... Да ти помогна с това?"- попита Минхо, посочвайки учебника по математика на Джисънг.
Той трябваше да преглътне няколко пъти преди да проговори. Джисънг поклати глава и Минхо се доближи до него. Двамата седнаха на пода и бяха надвесили глави над задачите.
✎✎✎
След половин час на Минхо му доскуча. Джисънг се прозяваше и разтягаше ръцете си.
"Може би трябва да си тръгвам."- заяви Джисънг,гледайки към часовника.
Минхо изпрати Джисънг до вратата. Джисънг щеше да прекрачи прага и да си тръгне,но се поколеба,незнайно защо. Просто стоеше там,гледайки Минхо.
Минхо усети копнежа, искащ да го прегърне. Това и направи. Уви ръцете си около кръста на Джисънг и се притисна към по-малкия.
Джисънг се скова,заради действията му,но се топеше в прегръдката. Прегърнаха се здраво и Минхо никога не искаше да се разделят.
"Прекъсвам ли нещо?"
Двамата подскочиха със зачервени бузи. Чан се изкикоти и разроши косата на Минхо.
"Чао Джисънг."- прошепна Минхо.
" Чао."- отвърна Джисънг и се запъти към тях.
Минхо затвори вратата след по-малкия и въздъхна. Бузите му все още бяха червени. Чан изглеждаше напълно развеселен.
"Какво?"- попита Минхо,осъзнавайки се.
Чан се разсмя. Той отново разроши косата на Минхо, а на устните му имаше широка усмивка.
"Двамата сте сладки заедно."- заяви Чан и изчезна в кухнята.
Минхо стоеше на едно място в шок. Не знаеше какво да каже,за това избяга горе, в стаята си. Той затвори вратата и се скри под одеалото си. Червеното по бузите му все още стоеше там.
На устните му се прокрадна усмивка. Когато затвори очите си видя усмивката на Джисънг. Минхо се изкикоти и прегърна възглавницата си. Това му припомни на прегръдката му с Джисънг.
"Минхо какво правиш?"
Той изпищя и падна от леглото си. Чан го изплаши. Брат му се смееше през сълзи.
"Защо се смееш?"- попита Минхо и се изправи.
"О,нищо. Но,сериозно. Какво правеше? Смееше се като луд."- каза Чан и се подсмихна.
Преди Минхо да успее да каже, каквото и да е Чан ахна. Подсмихна се и започна да върви към Минхо.
"Плашиш ме. Чан какво правиш?"- попита Минхо,който отиде една крачка назад.
"Ти..... Влюбен ли си в Джисънг?"- попита Чан.
"Не, не съм!"- изкрещя Минхо,но бузите му придобиха червен цвят.
" О, аз мисля,че си!"
Минхо го избута от стаята и заключи вратата. Чан само му се изсмя.
"Всъщност дойдох да ти дам писмо."- каза Чан от другата страна на вратата и плъзна писмото отдолната част на вратата.
Минхо все писмото. Беше най-обикновено писмо,сгънато на две. Минхо повдигна рамене.
"Може би е от любовника ти!"- изкрещя Чан от долният етаж.
Минхо го игнорира и разопакова писмото. Щом започна да чете, сърцето му спря да бие.
Минхо,
Надявам се,че си добре. Но,не написах писмото просто,за да те питам дали си добре,или не.
Това момче. Сладко и пухкаво. Мисля,че се досещаш за кого говоря. Хан Джисънг. Това малко невинно момче.
Притеснява ме. Изглежда те е грижа за него. Това е добре,но изглежда,че те харесва. И това определено не е добре.
Страхувам се,че ще трябва да го изчистя от пътя си..
Лично твой,таен обожател~
DU LIEST GERADE
ઽ૯૮૨૯τ α∂ʍ¡૨૯૨ ✎ мiทsυทg (временно спряна)
FanfictionТази книга не е моя, превеждам я. Авторката е @beautifullix. "Запомни Минхо, не можеш да вярваш на всичко, което хората ти казват, но можеш да вярваш на всичко, което аз ти казвам. " Защото нещата, които ти казвам ще се сбъднат, мога да ти го гарант...