ઽ૯૮૨૯τ α∂ʍ¡૨૯૨ ✎ мiทsυทg (временно спряна)

✎ писмо 3

Минхо, мой Минхо...

Виждам, че не те интересува, какво казвам, но трябва.

Отново скъса писмото ми и говори със Зара. Отвратително е какъв инат може да бъдеш.

Можеш поне да запазиш писмата някъде, не ги късай.

И като се заговорих за късане на неща, престани да говориш със Зара. Няма да завърши добре. Може да бъде разкъсана, а парчетата от нея да бъдат хвърлени в река.

Внимавай с кого говориш, не можеш да се доверяваш на всеки Минхо...

Лично твой, таен обожател~

Стомахът на Минхо се сви на кълбо, на път да повърне обяда си. Сърцебиенето му се забърза, биейки достатъчно силно, за да го чуе.

Имаше ученици навсякъде. Всеки от тях може да му е изпратил писмото, но който и да е, той е психопат.

Минхо се уплаши, че написаното в писмото ще се сбъдне някой ден, за това сгъна писмото и го прибра в шкафчето си, затваряйки го след това. Можеше да види, че Чангбин го приближава.

"Здрасти Чангбин"- поздрави Минхо, опитвайки се да се успокои.

" Здравей Минхо"- изписка Чангбин.

За първи път Минхо забеляза розово оцветените бузи на по-малкото момче. Боже мой, какво е станало?

"Чангбин.. Защо се червиш? "- попита Минхо, оформяйки самодоволна усмивка на лицето си.

" Аз, аз... Не се! "-изкрещя Чангбин, удряйки приятеля си със всичка сила.

Минхо трепна. Всъщност Чангбин беше много силен. Сега щеше да има рана.

" Щом казваш, малчо"- каза Минхо, карайки Чангбин да го изгледа.

Бузите му все още бяха розови. Минхо щеше да пита приятелят си за домашното по история, но Леви и Алекс се появиха.

"Здрасти. Виждали ли сте Зара? "-попита Алекс.

Чангбин погледна Минхо, повдигайки вежда. Минхо не беше виждал Зара през деня. Изобщо.

" Не сме. "- отговори Минхо и започна несъзнателно да се тревожи.

Леви въздъхна, клатейки главата си. Усмихна им се леко. Минхо не знаеше много за приятелството на Леви и Зара, но знаеше, че са си близки.

Изведнъж четирите момчета чуха писък. Минхо го побиха тръпки. Гласът. Той разпозна гласът. Минхо не искаше да губи време и започна да бяга в посока на писъкът. Идваше от момчешката тоалетна.

Минхо влезе, мигновено виждайки Джисънг там. Очите му бяха широко отворени, а лицето му беше бледо. Седеше на пода, държейки главата си, клатейки я.

"Джисънг какво е станало.? "-разтревожено попита Минхо, сядайки  до Джисънг.

Хора идваха в тоалетната, дори и момичета. Гледаха или любопитно или разтрвожено.

Джисънг погледна в очите на Минхо. Те блестяха, заради сълзите в тях.

" Зара.. "-каза Джисънг със треперещ глас.

Той посочи кабинките. Минхо набръчкана веждите си. Какво се опитваше да му каже?

Минхо стана и отиде до кабинката, която Джисънг посочи. Той отвори вратата и замръзна.

На тоалетната седеше Зара. Кожата ѝ беше бяла като сняг. Пръстите ѝ бяха светло сини като устните ѝ. Зяпаше Минхо с празният си поглед. Беше мъртва.

Писмото, което получи. Минхо отново се почувства сякаш ще повърне, а стомахът му се беше свил на топка. Започнаха да му се привиждат черни точки. Минхо погледна настрани и отново седна до Джисънг.

Около тях цареше хаос, но те не забелязаха нищо. Хората крещяха, тичаха или плачеха. Някой се обади на 911.

Сърцето на Минхо биеше бързо. Беше подготвен да бяга, ако се наложеше. Зара беше убита в тоалетна кабинка. Минхо не видя кръв. Нима има вероятност да е била отровена?

Минхо се стресна, когато някой сложи ръката си върху рамото му. Беше Леви. Изглеждаше сякаш страда. Устата му се движеше, но Минхо не чу думи.

Джисънг хлипаше до него. Минхо обърна главата си към по-малкия. Беше уплашен. Уплашен, че някой от приятелите му ще е следващата жертва.

✎✎✎