ઽ૯૮૨૯τ α∂ʍ¡૨૯૨ ✎ мiทsυทg (временно спряна)

✎ писмо 14

Минхо изключи телефона си, оставяйки го отново на масичката. Не трябваше да прочита съобщението, сега няма да може да остави Джисънг сам, дори и за секунда.

Минхо отиде до банята, за да го провери. Там нямаше никого, за това отиде в стаята си и за щастие намери Джисънг там. По-младото момче му се усмихна, когато го видя да влиза.

От устата му излезе въздишка от успокоение и седна на леглото до Джисънг.

"Къде ще спя?"- попита го Джисънг.

" На леглото ми."- отговори Минхо без колебания.

Джисънг погледна към скута си и се усмихна леко.

"Ами къде ще спиш ти тогава?"- попита.

Минхо не беше помислил за това. При брат си може би? И преди са спали на едно легло.

"Не знам. На матрак на пода може би."- повдигна рамене Минхо.

"Но ти трябва да спиш в леглото си, аз ще спя на пода."- избръщолеви Джисънг.

"Моята къща, аз казвам какво ще става. Ти ще спиш на леглото ми, а аз ще спя на пода."- заяви Минхо.

Чан влезе в стаята и момчетата млъкнаха. Той погледна към по-малкият си брат и към, както той предполагаше- гаджето му, и въздъхна.

"Не можете ли да спите заедно на леглото? Тогава никой няма да спи на пода."- каза Чан и излезе.

Настъпи неловка тишина между тях двамата. Бузите на Джисънг бяха придобили леко розов цвят, а Минхо си мислеше, че неговите също са порозовели. Погледите им се срещнаха и Джисънг погледна настрани.

Минхо си обеща, че някой ден ще си отмъсти на Чан.

Момчето до него избягваше очен контакт на всяка цена. Бузите му се зачервиха.

"Ъмм.... Мога да спя на пода..."- прошепна Минхо.

"Не всичко е наред, можем да спим да едно легло, нали?"- думите на Джисънг накараха сърцебиенето на Минхо да се усили.

Минхо погледна към по-малкото момче, взирайки се в очите му. Бузите на Джисънг станаха още по-наситено червени и скри лицето си в шепите си.

"Не ме гледай така!"- изцърка той.

Минхо повдигна веждата си, въпреки, че Джисънг не можеше да го види. Дали Минхо гледаше Джисънг по някакъв специален начин?

"Как?"- попита той и се просегна, за да сложи ръката си върху рамото на Джисънг.

Джисънг подскочи, когато Минхо го докосна и се вцепени след това. Той махна ръцете си от лицето си и хвана ръката на Минхо, махайки я от себе си. Погледна Минхо в очите за три секунди, след което отново погледна настрани.

"Сякаш ме харесваш като повече от приятел."- прошепна Минхо.

Минхо се замисли. Наистина ли харесваше Джисънг по този начин? Наистина ли го мислеше за повече от приятел? Имаше толкова въпроси и мисли в главата си и не знаеше как да отговори. Джисънг гледаше към скута си.

"Това лошо ли е...."- попита Минхо след известно време.

"Не! Просто.... Ме прави нервен."- възкликна Джисънг, клатейки главата си.

"Ти... Харесваш ли ме-"

"Не! Защо мислиш така!"- изкрещя Джисънг, а бузите му бяха плъмтящо червени.

Минхо не отговори нищо. Бузите на Джисънг бяха доказателство. Той се усмихна на по-малкия, въпреки, че той не можеше да го види. Чувстваше се някак си странно, знаейки, че някой го харесва по този начин. Джисънг не беше като тайният му обожател.

Джисънг беше сладък и мил. Той може би имаше плюшени играчки, с които спеше. Минхо се изкикоти при мисълта за това.

"Знаеш ли, всичко е наред, ако ме харесваш."- каза Минхо, отново просягайки ръката си към Джисънг.

"Но не те!"- изкрещя Джисънг, удряйки Минхо с възглавница.

Минхо стоеше мирен. Джисънг не беше много силен. След известно време, удряйки Минхо, той се предаде и скри лицето си в нея.

Минхо погали пухкавата коса на Джисънг. По-младият изкрещя нещо срещу възглавницата, но Минхо не успя да разбере какво. Той просто се изкикоти на действията на Джисънг.

*Толкова е сладък.*- помисли си Минхо.