ઽ૯૮૨૯τ α∂ʍ¡૨૯૨ ✎ мiทsυทg (временно спряна)

✎ писмо 10

Минхо не успя да се фокусира върху урока си. Ким Техьонг, момчето до него го подлудяваше, тъй като не спираше да говори. От друга страна, ако Техьонг не беше толкова досаден той щеше да мисли за писмата.

"Минхо какво мислиш, че се случва, когато кенгуру скочи върху трамплин?"- попита го Техьонг, рисувайки върху чина.

"Не знам, сега млъкни."- замрънка Минхо и удари главата си в чина.

Техьонг се изсмя на действията му и продължи да говори. Минхо се чудеше как Техьонг може да е толкова весел, когато двама души са мъртви.

" Какво предпочиташ? Котки или кучета?"- попита Техьонг и прокара пръстите си през косата на Минхо.

Минхо вдиша и издиша.

"Котки. Сега ме остави на мира."- отговори той.

Техьонг продължи да обяснява защо кучетата са по-добри от котките и Минхо въздъхна отново.

Най-накрая звънецът би и Минхо излезе от класната стая по най-бързия начин. Не измина много растояние, когато някой го спря. Беше това момче, Миндже. Ако погледът му можеше да убива хора, Минхо би бил мъртъв.

"Вината е твоя."- каза Миндже през зъби.

Минхо отстъпи назад. Момчето беше ниско, но беше плашещо като ада. Сълзи започнаха да се стичат по бузите на по-малкото момче, или от гняв, или от тъга.

"Кое е моя вина?"- попита Минхо, опитвайки се да сдържи гнева си.

Сърцето му биеше силно в гърдите му. Хора се спираха и ги гледаха. Това не се харесваше на Минхо.

"Тя е мъртва, заради теб!"- изкрещя Миндже със слаб глас.

Той се засили към Минхо. Минхо си помисли, че Миндже ще го удари, но по-младото момче просто падна в ръцете му, хлипайки неконтролируемо.

Минхо прегърна Миндже. По-малкото момче приказваше несвързано, докато плачеше. Цялото му тяло трепереше.

Хората около тях погледнаха настрани, сякаш нищо не се случваше. Те игнорираха плачещото момче и Минхо. Само един човек не сваляше поглед от тях, но Минхо не го забеляза.

Джисънг стоеше в края на коридора, гледайки ножа в ръцете си. Ръцете му трепереха и не държеше ножа със силна захватка.

Той трябваше да убие Миндже. Очите на Джисънг се напълниха със сълзи. Не можеше да го направи пред Минхо.

✎✎✎

През послендия час Минхо трянваше да слуша как Техьонг говори за патици. Беше някак си забавно. Така нямаше да мисли за Минджи и писмата.

"А къде е Джисънг?"- попита Техьонг изведнъж, карайки Минхо да се стъписа.

"От къде да знам"- отговори Минхо, опитвайки се да се фокусира.

" Е, вие сте си близки. Нали? Чонкук ми каза, че сте гаджета..."

"Ами Чонкук приказва врели некипели!"

В стаята настана тишина и всички се обърнаха към Минхо. Чонкук се нацупи.

"Не е вярно!- отрече Чонкук.

Ето как Минхо получи наказание и трябваше да остава след часовете. Минхо мразеше г-н Ким, че му сложи наказание без осователна причина. След като наказанието му изтече коридорите бяха празни.

Минхо въздъхна и отвори шкафчето си. Както се очакваше там имаше писмо. Минхо не искаше да го чете, но така или иначе го направи.

Здравей Минхо,

Не исках да го правя, но го направих. Той ме накара, както ме накара и да напиша това писмо.

Той ми даде инструкции. Ако не ги следвам ще умра. Той ще ме убие. Ще ме застреля или ще ме удуши, както направи с другите. Но Миндже, това бях аз. Нямах избор.

Моля те, прости ми Минхо. Беше неговият или моят живот. Хората са егоистични създания, трябва да разбереш това Минхо.

Съжалявам,

Лично твой, Джисънг.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Най-накрая завърших и пак ще съм по-активна, защото вече умирам от скука 😂😅😅