ઽ૯૮૨૯τ α∂ʍ¡૨૯૨ ✎ мiทsυทg (временно спряна)

✎ писмо 11

Минхо беше много объркан. Дали тайният му обожател си играеше с него или наистина това писмо беше от Джисънг? Дали пък Джисънг не беше тайният му обожател?

Минхо не мисли много над това, защото той трябваше да намери Миндже. Ако пишеше правилно в писмото, беше прекалено късно за него.

След половин час, търсейки Миндже в училището Минхо го намери. Тялото му беше в тоалетна кабинка. Бялата му риза вече не беше бяла, а червена, на петна от кръв. Той имаше празен поглед и беше пребледнял.

Минхо просто стоеше там. Наистина ли Джисънг бе направил това? Имаше нож- кърваво острие, хвърлено до Миндже. Дали Джисънг го е намушквал, докато не умре?

На Минхо му се зави свят и погледът му се размаза. Преди да успее да седне, той припадна и удари главата си в твърдия под.

✎✎✎

Минхо имаше силно главоболие. Нямаше сили да отвори очите си или да стане. Някак си успя да отвори очите си.

Все още лежеше на пода. Минхо се дотъркаля отново до кабинката и надникна вътре. Нямаше нито тяло, нито нож. Дали си беше представил всичко това? Писмото също го нямаше в джоба му.

Минхо седна и огледа внимателно кабинката. Нямаше и никаква кръв. Наистина ли си беше представил всичко?

Главата го болеше, но нещо друго го болеше повече. Китката му щипеше, заради рана. Минхо погледна китката си и си помисли, че отново ще припадне. Някой беше издълбал съобщение на китката му. (С ножче)

Никой не може да те прегръща, освен мен.

Минхо преглътна. Докато е бил в безсъзнание, някой (най-вероятно тайният му обожател) е издълбал с ножче това на китката му.

Той стана, а краката му се клатеха. Успя да излезе от училището, но забрави раницата си в шкафчето си.

Той се прибра сам, подскачайки при най-малкият звук. Сърцето му биеше бързо и адреналинът във вените му се покачи.

Когато се прибра нямаше никой в тях, а най-лошото бе, че бе получил писмо. Когато Минхо го отвори три снимки паднаха от плика.

Бяха негови. Едната беше, когато спеше, другата, когато беше в час и третата- когато се прегръщат с Джисънг. Сърцето на Минхо започна да препуска, когато видя Джисънг.

Наистина ли е убил Миндже? Дали всъщност Миндже е мъртъв? Минхо не знаеше.

Минхо забеляза, че още нещо бе паднало от плика. Бе малък найлонов плик с черна коса в него. Беше странно, за това прочете писмото, надявайки се, че ще получи обяснение.

Минхо,

Това са две твои снимки и една на теб с Джисънг. Обожавам тези снимки или поне две от тях. Има също малко от твоята коса в найлоново пликче.

На първата снимка ти спиш. Много ми харесва, защото си много сладък, когато спиш. Обичам да те гледам, докато спиш, успокоява ме.

На втората снимка си в час по математика. Изглеждаш толкова великолепно, когато премисляш решението на задачите по математика.

На третата снимка сте ти и Джисънг. Не ми харесва, че го прегръщаш. Съобщението ми на китката ти. Моля те, вземи го на сериозно.

Не казах на Джисънг да убие Миндже без причина. Сладкото ти момченце може да бъде следващото. За това бъди внимателен с кого говориш. Защото не искаш приятелите да умрат, нали? Или пък може би искаш да видиш бездушевните им тела. Тогава ти си като мен.

Мислех над това доста време. Може би си като мен. Може би харесваш вкусът на кръвта. Харесва ли ти колко лепкава е кръвта между пръстите ти? Харесва ли ти усещането, когато държиш гърлото, което си изкормил от нечие тяло? Харесва ли ти да гледаш как животът на някого излиза от очите му?

Аз да и ще трябва да го възприемеш, ако искаш да се омъжиш за мен. Ще бъдем заедно, завинаги.

Обичам те,

лично твой, таен обожател~