ઽ૯૮૨૯τ α∂ʍ¡૨૯૨ ✎ мiทsυทg (временно спряна)

✎ писмо 19

В стаята беше хладно и едва се виждаше, заради слабото осветление. Хората вътре трепереха, но не само защото им беше студено. Леви огледа хората около него. Всички бяха побелели и страдаха.

Той се обърна на ляво и срещна погледа на Чангбин. Ако някой можеше да убива с поглед, тогава Леви щеше да е мъртъв.

Леви беше толкова уплашен за първи път през живота си. Начинът, по който Чангбин го погледна би уплашил всеки.

"Само да си посмял да го докоснеш отново. "- проръмжа Чангбин.

Леви не отговори. Не знаеше какъв отговор да даде. Луничавото момче до него погледна Чангбин уплашено, с широко отворени очи.

Леви се засмя неловко. Чангбин го погледна сякаш щеше да го убие всеки момент.

Някой изкрещя, плачейки, че иска да излезе от стаята. Учениците в стаята бяха там от четиридесет и седем часа. Леви също бе изморен и искаше да се прибере.

Всички мълчаха. Бяха прекалено уплашени, за да проговорят. Леви преглътна и разроши косата си. Той нямаше да покаже, че е уплашен.

"По-добре мълчи."- каза Леви и посочи пистолетът, който беше в ръката му срещу челото на Чангбин.

Чангбин не трепна. Дори когато той сложи ръката си на спусъка. Леви се засмя, момчето със сигурност бе смело.

"Защо правиш това? "- попита момчето през зъби.

Леви се засмя отново и раздели бетона си на две части, за да вижда по-добре. В стаята не се чуваше нищо друго, освен тежкото дишане на Феликс.

"Какво мислиш? Защото искам Минхо да е мой, разбира се! "- изкрещя Леви и насочи пистолета към ъгъла на стаята, стреляйки след което.

Някой изскимтя и след това още един ученик се разрева. Чангбин трепна леко и Феликс спря да диша за секунда.

Чангбин не изглеждаше уплашен, въпреки всичко. Леви скръцна със зъби. Най-добрият приятел на Минхо със сигурност беше досаден. Но за сега нямаше да убие Чангбин. Феликс бе първият набелязан.

Леви насочи пистолета към главата на Феликс и си личеше, че Чангбин бе изплашен за първи път през тези четиридесет и седем часа. Леви се подсмихна и сложи пръста си на спусъка.

"Последни думи към любимия ти? "- попита той, виждайки как се паникьосва.

"Моля те не го прави!!! "- бе последното нешо, което се чу, преди Леви да дръпне спусъка.

         ✎✎✎

Минхо въздъхна и звезда в коридора. Чан и майка му се караха в кухнята. Той спря на място, когато видя писмо на земята.

На гърлото му застана буца, докато вдигале писмото от пода. Сърцебиенето му се забърза. Какво е станало този път? Дали някой е умрял?

Минхо бавно разопакова писмото, уплашен какво може да пише.

Хей,

Надявам се, че си добре, за разлика от мен. Има толкова много хора тук, може би седемнадесет. Е, шестнадесет.

Той туко-що застреля Феликс. Не знам какво да правя Минхо. Знам, че не искаш да залагаш Джисънг, но знам и, че не искаш да умрем.

Не се тревожи, всичко ще е наред. Просто стой и се моли на Господ, че всичко ще проработи.

✎✎✎

ТряБвА дА ъПдЕЙтВаМ пОвЕчЕ