ઽ૯૮૨૯τ α∂ʍ¡૨૯૨ ✎ мiทsυทg (временно спряна)

✎ писмо 20

В стаята беше тихо. Леви си играеше с нож, а Чангбин го гледаше. Точно преди четири часа той застреля Феликс. Той не се постара да помръдне трупа му. Тялото на луничавото момче стоеше на студения под и го гледаше с бездушевните си очи. Кръвта бе оцветила косата му червена.

Чангбин плачеше тихо. Джонгин се опитваше да го успокои, потупвайки го по гърба. Младото момче гледаше Леви с ненавист.

Леви му се подсмихна и ненавистта в Джонгин нарастна. Той стисна зъби, защото знаеше, че това е по-доброто решение, от това да му крещи.

През изминалите двадесет часа той мислеше за начин- как да излезе от тук? Леви щеше да ги убие без да му мигне окото, ако някой прережеше въжетата около краката и ръцете им. Единственото нещо, за което се сещаше е Леви да заспи. Но проклетото момче стоеше будно през цялото време. Както всички останали, никой не се осмеляваше да заспи.

Джонгин реши да чака. Щеше да измисли нещо. Тогава Леви хвърли ножа в ръката му по стената срещу него. При удара в каменната стена той отскочи и падна на земята.

Тогава на Джонгин му хрумна идея. Той започна да търка въжето в твърдата повърхност на стената.

След седем часа той усети, че въжета около китките му се разхлабва. Леви все още не бе забелязал нищо. Чангбин отново плачеше и звуците от търкането не се чуваха.

Въжето от ръцете на Джонгин падна и той искаше да изкрещи от щастие, но не го. Той скри въжето зад Чангбин и се изправи, все още с ръце зад гърба.

Леви премести погледа си от книгата, която четеше, към него и се подсмихна. Джонгин също му се усмихна и скочи напред, за малко да падне. Той продължи да подскача, докато другите ученици гледаха със страх в очите.

"Какво се опитваш да направиш?" -попита Леви и отдръпна книгата на страни.

Той дори не бе взел пистолета в ръцете си, най-вероятно мислеше, че Джонгин е безобиден.

"Просто искам да поговорим." -каза той и се усмихна толкова широко, както никога не бе до сега.

Сърцето му биеше все по-бързо и по-бързо. Можеше да го чуе. Леви го погледна, сякаш погледа му бе куршум, който премина през Джонгин. Трябваше да бъде бърз с атаката си. Пистолетът беше само на половин метър от Леви.

"Давай, говори." -каза Леви.

Джонгин си пое дъх. Та той дори не знаеше какво да каже.

"Знам какво ще доведе Минхо при теб." -избръщолеви Джонгин, надявайки се, че ще проработи.

Леви се изправи и тупаше с пръстите си по повърхността на масата. Джонгин отвори устата си, за да продължи за говори, но вместо да каже нещо, той хвана Леви за грушата и започна да го души.

Леви отново се подсмихна и също хвана шията на Джонгин. Джонгин ди пое въздух, но не можеше да издиша. Леви почервеня, не му стигаше въздуха. Но не пусна Джонгин.

Чангбин изкрещя, но Джонгин не го чу. Зрението му се замъгли и му се виеше свят. Леви изобщо не изглеждаше засегнат.

Всичко му причерня и последното нещо, което чу, бе някой, крещейки името му.

✎✎✎