ઽ૯૮૨૯τ α∂ʍ¡૨૯૨ ✎ мiทsυทg (временно спряна)

✎ писмо 1

  Скъпи Lee Minho,

познаваме се от една година. Не сме си толкова близки, но ти знаеш моето име и аз знам твоето.

Беше преди около месец, когато започнах да те харесвам като повече от приятел. Просто такъв, какъвто си, малките неща, които правиш. Начинът, по който черната ти коса пада в очите ти, чертите, които се заформят около очите ти, когато се смееш и, разбира се характера ти. Толкова си мил, сякаш съм срещнал ангел.

Може би си мислиш, че това писмо е просто още едно любовно писмо, което си получил от някое момиче, но не е така. Дори не съм момиче, но съм сериозен, относно чувствата ми към теб. Знам, че ще ме приемеш, приятелят ти, Changbin е гей.

Ще продължа да се надявам, чакайки наистина да ме забележиш. Винаги ми казваш здрасти, когато се засечем по училищния коридор, но искам повече от това.

Скоро трябва да приключа с това писмо, вторият ми час започва след три минути.

Моля те, грижи се за себе си.

Винаги ще те обичам и обожавам,

Искрено твой, таен обожател~

Minho сгъна писмото и се огледа. Кой си губи времето, за да пише това отвратително-сладко писмо на късче хартия? Момче, на което очевидно знаеше името.

Minho потрепери, късайки писмото на две и хвърляйки го в коша за боклук.

След това дойде и Changbin, със усмивка на устните си, както винаги. Усмихна се още по-широко, когато доближи Minho.

"Как мина денят ти? "- попита той, някланяйки главата си на една страна.

" Скучен, както винаги. Твоят? "-отговори Minho, гледайки как бузите на приятелят му започнаха да се оцветяват в розово.

Minho се подсмихна. Беше отново онова момче, Lee Felix. Changbin беше безнадеждно влюбен в него.

" Кажи ми! "- Minho се молеше и започна да подскача от вълнение.

Changbin беше на път да каже нещо, но Jisung ги прекъсна. Усмихна се леко и поклони главата си.

" Здрасти Minho. Здрасти Changbin."- каза той със мекия си глас, звучащ като песен за ушите.

" Здрасти Jisung. "- каза Changbin, усмихвайки се на по-малкото момче.

Minho можеше просто да стои там, взирайки се в по-малкия. Той не чу какво каза Jisung.

"Minho, чудех се дали би могъл да ми помогнеш с математиката. Сигурно ше остана на изпит, ако не направя нещо по въпроса... "-  каза Jisung и сведе главата си.

" Ъъ, да! "- каза Minho без да осъзнава на какво се съгласи.

Лицето на Jisung светна и се усмихна. Запляска с малките си ръце и се поклони поне седем пъти.

"Благодаря ти! Сега трябва да вървя, но утре можем да се разберем къде да се срещнем. Благодаря ти отново! Чао!"-тогава той изчезна с вятъра.

Minho прошепна " Чао", но никой не го чу, или поне той си мислеше така...

✎✎✎

"Changbin, той те харесва.. "-потвърди Minho, поразително.

" Не, не ме. Може би той ме мрази и си мисли, че съм досаден. Обзалагам се, че той вече си има приятелка.. "-

" Млъкни за секунда! "- изкрещя Minho. Minho въздъхна. Приятелят му понякога може да бъде толкова глупав.

" Ти буквално си сляп. Той винаги се усмихва, когато е с теб, прави ти комплименти, държи ръката ти и те нарича Binnie. Ако това не означава нищо, ще излея текила върху очите си. "-възкликна Minho.

Changbin погледна надолу, чешейки врата си. Усмихна се леко и Minho видя тревогата в очите му.

" Просто.. Страх ме е, че ще каже не! "-каза Changbin с трепетещ глас.

Minho положи ръката си върху раменете на Changbin.

" Няма. Обещавам. "- Minho увери Changbin и стисна ръката му.

Changbin му се усмихна, Изглеждайте малко по-щастлив. Minho беше доволен как може да развесели по-ниското момче за толкова кратко време. Но, ако не можеше да развесели най-добрият си приятел, какъв приятел  би бил?

~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Който не е прочел описанието на книгата ще е хубаво да го погледне. Както казах тази книга не е моя, превеждам я.

beautifullix Thank you again for letting me translate your book ❤

Ще се опитам да съм редовна ^^

Почнах я и в този профил :д