Звук. Това беше първото нещо,което чух щом се събудих. И то не звук на птички,а на шибана бипкаща аларма. Станах търкайки очи,изправих се и се насочих към банята. След като излязох сресах косата си и тя се получи леко начупена.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
След това отидох до гардероба и облякох сини дънки и блуза в бяло-беженикав свят. Взех и подредих нещата за днес в раницата и се заех с грима си.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Извадих спирала,гланц и сенки. Нанесох всичко след като разбира се си почистих лицето. Понеже времето беше все още топло си взех само една карирана риза в бяло,черно и розово с дълъг ръкав,набутах я в раницата,намествайки я на рамо и тръгнах надолу.Раницата ми беше една ужасно сладка.Беше кожена с пайети,оформящи целувка. Щом слязох долу си взех продукти за сандвич.След 20 минути в разглеждане на инстаграма ми и ядене се изправих,измих ръцете си,взех нещата си и тръгнах.
На входа на училището се срещнах с Линдзи,запътихме се към стаята,и както обичайно прекарахме деня двете.
След училище се върнах директно у дома. Оставих нещата си и тръгнах към стаята на брат ми,влизайки без да почукам,откривайки само Уаят. Виждайки го излегнал се в леглото на брат ми без тениска. Усетих как сърцето ми започна да пропуска бясно в гърдите ми,сякаш беше в конно надпреварване. Виждайки реакцията ми,той се усмихна самодоволно изправяйки мускулестото си тяло бавно,така съблазнително,че краката ми омекнаха и аз се подпрях на дръжката,стискайки здраво като удавник. Той се доближи опасно близо до мен. Сблъсквахме дъховете си и аз усещах как малко по малко се доближава до мен.Вече на милиметри от устните ми той спира. Аз съм притворила очи.
-Харесва ли ти,Рокси? Близостта ми,топлината ми?- ментовия му дъх се сблъска с моя. Усетих леката миризма на цигари попила в дрехите му. Тялото му излъчваше такава сила и мощ,че имах чувството как вълни се блъскаха в моето крехко,дребно тяло. За неговата възраст тялото му беше широкоплещесто,с изключителна мускулатура. Изваян като гръцки бог. Усещах го толкова близо,толкова силно,тялото ми се бе превърнало в желе. Всичко беше толкова чувствено и необикновено. Усетих как ме дръпна и скоро се озовах между стената и тялото му.Ръцете ми бяха върху гърдите му. Без да осъзная какво правя си проправих път с ръце зад врата му,сключвайки ги заедно и го приближих достатъчно близо за да усетя едва забележимия допир между устните ни.
-Уаят-прошепнах сключвайки погледа си с неговия,който сякаш поглъщаше цялата ми енергия. Не можех да се съпротивлявам-не,забравете това! Аз НЕ ИСКАХ да се съпротивлявам. Струваше ми се толкова редно и толкова грешно,но топлината на тялото му ме привличаше,даваше ми необяснимо спокойствие. Той прилепи тялото си за моето,а изкушението да го награбя бе неописуемо голямо.
-Искаш ли да те докосна,Рокси? Искаш ли да ме усетиш със всяка твоя клетка?-той си проправи път от челюстта към ключицата ми. Отнесена от неописуемото чувство,не разбрах кога бях прокарала пръсти през косата му,стискайки кичурите между пръстите си. Но той прекъсна всичко.Отдръпна се от мен със самодоволна физиономия.- Достатъчни ми бяха действията ти,за да разбера какво искаш.-смеха му се разнесе из стаята,докато аз прояснявах съзнанието си,опитвайки се да осъзная какво се случи току що.- Но ти не можеш да ми предложиш нищо Роузи. Не само че си плоска,но и не можеш да възбудиш човек с твоите килограми. Чудя се дали въобще си момиче или не. А сега се разкарай,Роузи,преди да ти покажа на какво съм способен.- бясна,тъжна,на ръба да се разплача излизам и побягвам,затваряйки се в моята стая. Сама, в капана на непотребния ми живот. Чувствах се унизена,огорчена,разкрепостена,на пътя на отчаянието. Не усетих кога сълзите се бяха спуснали по пребреднялото ми лице. Заключих свлияайки се по вратата,свивайки се в ембрионна поза,като в деня на раждането ми. Единственото,което исках да остана така. Не исках нищо освен да съм сама и никога повече да не чувствам. Но не можех да се оттърся от усещането,което ми даде тялото на Уаят. Сякаш оголени жици се докоснаха до кожата ми. И осъзнах, че дори и да искам не мога да забравя това изгарящо чувство.Това беше нещо ново,нещо различно. И беше най-голямата грешка!
