Mine,or not?

Part 9- "Help me" 1003 думи

Прекарах остатъка от деня изолирайки се в моята стая. Брат ми така и не видях,за да му кажа... дори вече не помня. Единственото,което ми беше в главата бяха обидните думи на Уаят. Чувствам се непоносима. Може би заради това никога не намерих правилния,може би за това нямам толкова приятели.. Кой би искал да бъде с човек като мен? Аз съм проклятието на мама и тате,дразнещото създание в живота на брат ми.. Аз съм ненужен човек в този свят. Но нищо не мога да направя с това.. Но мога да спася мама,тате и брат ми от мен.. Все още не е късно... Все още не е късно!

***

Вървях по тъмните улици със слушалки в ушите. Бях някъде между Палермо и Реколета придвижвайки се по по-безопасните улици. Часа беше 2:41 a.m. Реших да тръгна през нощта,за да имам време да стигна до някъде и да се скрия. Продължих да вървя докато не стигнах брега на Реколета. Оставих раницата си близо до първия шезлонг и седнах на него. Реших да си почина за пет минути и след това да тръгна към близката автобусна спирка. Сетих се за бележката,която написах на един лист в една голяма тетрадка,оставяйки я отворена на бюрото. Надявах се само да ме разберат и да не ме търсят.

***

Часа беше 3:30 a.m. Качвах се на автобуса за Сан Мигел. В момента,в който се настаних на седалката телефона ми звънна. Извадих го от джоба си и видях,че брат ми ми звъни. Реших да вдигна и да се сбогувам с него.

-Ало..

-Рокси?-гласа на брат ми звучеше наранен. Почувствах се ужасно.

-Прочете ли бележката?

-Да? Виж дребосъче,без значение какво се е случило се прибери,нека поговорим,моля те не си тръгвай! Кажи ми къде си,ще дойда да те взема. Мама и тате няма да разберат,обещавам! Просто се прибери,Рокси! Много те обичам! Обещавам,че ще бъда по-добър брат занапред.-гласа му го предаде в края и разбрах,че плаче.

-Виж,Брадли,вината не е в теб! Просто не се чувствам на място при вас. Никога не ви се е случвало нищо хубаво заради мен. Аз не съм добър човек! Провалих мечтите на мама и тате. Провалих се като сестра. Провалям се и като приятелка... Никой не ме харесва! Компанията ти говорят и дружат с мен само заради теб! Ако не сте вие аз никога нямаше да имам приятели! Провалих се в толкова много неща,направих толкова много грешки,но най-вече нараних мама и тате без дори да го осъзнавам! Не искам повече да бъда пречка! Не искам да бъда товар върху плещите ви!- сълзите се лееха докато аз се опитвах да говоря. Но гласа ми ме предаде и вече беше ясно,че плача- Не искам да съм такава! Кълна се! Не исках да бъда толкова слаба и непоносима! Ако можеше само....- Брадли ме прекъсна.