Mine,or not?

Part 18-What happened?

Живот. Какво да кажа. Понякога живота ни точно когато е прекрасен за милисекунди може да се превърне в кошмар от сънищата ни. Поне така се случи при Линдзи.. В единия момент всичко е било наред, вечерята е с техните, смеело са се, говори ли са си, след вечерята решили да си лягат,в следващия момент докато е четата със слушалки в ушите е получила дим.. И докато разбере, че техните не са излезли и е само тя пожара се е разраснал.. Извикала е пожарна,но те са отказали да влязат преди да го овладеят. И тук се появяват аз.. Другото вече го знаете. Странно нещо е живота, наистина! Ако не беше пожара можеше никога Уаят да не ми признае чувствата си, да заяви пред всички, че съм негова.. Ако не беше пожара нямаше да си спомня какво е усещането да си без родители. Точно затова влязох вътре... Защото не исках Линдзи да остане без майчина и бащина обич, подкрепа и закрила. Още повече, че беше единствено дете. Въпреки, че с брат ми щяхме да я вземем под наша учела, винаги бе добре дошла в дома ми, защо да не дойде завинаги? Нямаше никакъв шанс да я оставя. Именно затова в момента аз и всичките момчета се намирахме в болницата пред операционната, чакайки новини за семейството на Линдзи. Да, дойдоха дори и момчетата от игрището, въпреки, че не бяха длъжни те останаха през цялото време. Линдзи седеше на пода до пейката на която бяха седнали брат ми и Уаят. Аз бях до Линдзи. Медицински сестри влизаха и излизаха ти чайки от време на време.
-И ти ли се чувстваше така, Рокси?-обърнах глава към Линдзи, която говореше пресипнало,гледайки напред към вратите на операционната-Какво ще правя, ако си отидат?-очите ѝ се насълзиха.
Обърнах главата ѝ към мен, създавайки очен контакт.
-Хей.. Това няма да се случи, чу ли? Твоите родители имат за какво да се борят, ясно! Не си мисли най-лошото! Гарантирам ти, че съвсем скоро ще ги видиш!
-Благодаря ти! Затова, че винаги знаеш как да ме супокоиш и,затова, че си до мен! Че винаги си позитивна, във всяка една ситуация! Не знам какво щях да правя без теб! -каза и облегна главата си на рамото ми...

*Извинявам се, че е толкова къса, но в момента нямам време за повече, вече трети ден в свободното си време пиша по малко, но реших, че е по-добре да кача кратка глава, отколкото да чакате.. Извинявам се ако има грешки, обичам ви! ❤❤