Mine,or not?

Part 17-Football time nad one more thing

-Аз искам да играя!-обърнах се в посока на гласа му,но ми се искаше да не бях,понеже той тъкмо събличаше тениската си,разкривайки тялото си пред женските погледи.Видях как всички момичета го оглеждаха жадно,облизвайки устни,а някои дори му намигнаха,а в мен се надигна ревност...Той не беше мой обаче! Опитах се да го игнорирам,но не беше лека задача. Играта започна. Другия отбор избра врата,затова за нас беше началния център. Капитана на отбора,в който бяхме аз и брат ми беше Ейдън,а на другия отбор,в който играеше Уаят капитан беше Камерън. Ейдън и Чейз биха центъра. Забелязах,че всички тръгнаха напред и никой не остана в полето да пази,затова реших да застана в защита.Сякаш имах шесто чувство. А и това беше най-глупавия ход,всички да се изнесат в другото поле,оставяйки собственото без защита. Да вратаря,в нашия случай Адам със сигурност знаеше как да пази,но това не значи,че те няма да го измешат,или да го объркат с пасове и да вкарат. Гледах как Чейз минава покрай Алън и Брус,но когато стига до Травис топката му бива отнета и Травис се запътва към нашето поле. Когато навлезе се запътих към него,започнах да го мешам и на втория опит да му взема топката успях,след което се запътих към другото поле,мешайки Купър и Дани,след което паснах на брат ми,а той пасна на Ерик,който вкара гол. Всички скочиха да го прегръщат а аз се върнах обратно в нашето поле.Видях че брат ми тича към мен,след което неочаквано ме вдигна и аз се засмях.

-Моето дребно талисманче. Как само мина през момчетата!-след което ме пусна. Погледнах го в очите и едва не изпищях,те блестяха! Запоследно блестяха,преди да починат родителите ни!

-Брадли! Очите ти! Те блестят отново!-усмихнах се и се хвърлих на врата му.

-Имах нужда точно от това дребосъче!-след което ме пусна.Обърнахме се към останалите,които тъкмо пускаха Ерик,а другите си говореха с Травис. Очевидно всички бяха очудени,най вече изненадани от играта ми.

-Как може да те измеша момиче,Трей?-попита го Джак

-Това не е момиче,а фурия,брато! Дори не разбрах откъде ми е дошло!-чух да му отговаря Трей.

-Трябва по-често да идваш да играеш..-каза ми Сами от училище.

-Да,наистина!-каза Ерик-Ако не беше ти можеше и да ни вкарат гол!-развеселено каза Ерик-Беше умно от твоя страна да останеш в защита и глупаво от наша да се хвърлим напред всички като овце...-след което ми даде юмруче и си дадохме поздрав...