Mine,or not?

Part 10-Електричество 1040 думи

ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ!!

В тази част ще се съдържат еротични сцени! 16+

*Рокси*

Виках с все сили,молейки се брат ми да стигне навреме. Не исках да ме докосват! Защо постъпих така глупаво? Да си бях останала у дома,при моя любящ брат. Дори в момента предпочитам Уаят пред тези пияни наркомани... Те започнаха да ме дърпат към една задънена,затъмнена уличка. Опитах да се съпротивлявам,но те бяха трима, аз аз бях безсилна. Не! Няма да се предавам! Трябва да има начин да им се измъкна. Трябва да се справя сама. Не може вечно някой да тича след мен и да ме спасява. Не е редно. Аз не съм малка.

-Хайде,кукличке, стига се дърпа,ще свърши бързо ако си послушна..- тримата нещастници се засмяха заедно. Смеха им огласяше пространството.Докато бяха разсеяни ударих шамар на мъжа пред мен, след това изритах този,който препречваше пътя ми за място в топките. Започнах да тичам с все сили по пътя,по който трябваше да дойде Брадли. Не знам колко време тичах,но силите започнаха да ме напускат. Чувах приглушени викове зад себе си,което само ме стимулираше да не спирам. Дъха ми свършваше,сърцето ми препускаше,а надеждата си отиваше всеки път,когато чувах как се приближават малко по малко. Стъпките стигнаха близко до мен,усетих как някой ме дърпа за ръката. При обръщането ми към него усетих изгаряне на дясната си буза. Болка. Уязвимост. Безпомощност. Непоносимост. Жалост. Това изпитвах. Ръката му беше тежка като удара му,който ме повали на земята. Уязвимост и безпомощност. Защото аз съм такава. Не можах да избягам от трима негодници... Не се понасях. Що за безпомощна глупачка съм? Толкова съм жалка! Това бях аз. Жалка глупачка!

Усетих тежест над тялото ми. Погледнах нагоре и видях как мъжа ме възпира със собственото си тяло,притискайки го към моето. Борех се със сетни сили,но без резултат. Той не ме пускаше. Вдигна ръцете ми над главата и свали ципа на суичера ми,след което го премахна,въпреки борбата ми. Започна да целува грубо врата ми,хапейки го. Разкъса потника ми и останах само по бюстие. Дърпах се с цялата си омраза и ненавист към него. Бях решена,че няма да му позволя. Няма да му се дам!

Точно когато тръгна да сваля клина ми чух шума от кола. Изпълнена с надежда започнах да се бунтувам възможно най-силно и успях да го избутам от себе си. Тръгнах да ставам,той се опита да ме хване,но аз му се измъкнах. Започнах да спринтирам към сметлините,молейки се това да е Брадли. Когато го чух близо зад мен,забързах със последната капка енергия,която бе останала.