Mine,or not?

Part 7- Миналото(2) 549 думи

Тогава брат ми се изправи рязко следван от Уаят,който не изглеждаше по-спокоен от брат ми. Последвах ги,опитвайки се да ги спра.

-Къде отивате? Брадли?-опитах се да ги догоня по стълбите,но ми се виеше свят и бях уморена.-Моля те Брад,не ме карай да ви гоня,почакай малко-докато слизах щях да падна,но с бързия ми рефлекс се захванах за парапета на време и седнах.Брадли чул глухото тупване се обърна и виждайки ме на стълбите седнала се върна. Лицето му беше изкривено в разгневена гримаса.

-Мислиш ли,че ще оставя някакъв нещастник да наранява сестра ми,хм?-удари по парапета,а застрашителната му физиономия леко ме стресна,затова се качих две стъпала нагоре. Виждайки действията ми той леко смекчи физиономията си,заменяйки я с обичайната си загриженост.- Знаеш,че за мен си много ценна,нали? И той трябва да си вземе урок за това как трябва да се отнася с едно момиче.

-Няма значение,Брад. Всичко приключи! Не ме е яд толкова за това,че скъсахме. Но, по дяволите една шибана година съм била толкова заблудена да му се връзвам,а той просто си е играел с мен! Той не може да е виновен за моята глупост! Не осъзнаваш ли колко голяма глупачка съм? Дори не мога да се позная...- покрих лицето си с длани,опитвайки да прикрия новата вълна от емоции. Но не издържах и пуснах тихите хлипове. Усетих как някой хваща ръцете ми,но аз стисках очите си,не смеейки да ги отворя.

-Рокси? Погледни ме!- изненадана да чуя гласа на Уаят,отворих очите си,сблъсквайки се с неговите тъмни,които като чели показваха съжаление. Нещо,което не вярвах, че някога ще видя у него.....емоция.-Той не те заслужава. Да,сега боли,но болката ще отмине,мога да ти го обещая! Плачи сега,но никога не забравяй, че ти не си виновна за чуждите грешки и чуждите решения! Ясно?!- аз се опитвах да избягвам погледа му,но той стисна ръцете ми,при което изскимтях. Погледнах го с насълзени очи. Той не отпусна хватката си.

-Боли.

-В началото ще боли,но ще мине,спокойно.

-Не,ръцете ми. Боли! Моля те,пусни ме.-той ги пусна като попарен, а аз ги придърпах към гърдите си. 

-Рокси,дай да видя-брат ми каза,но аз не го послушах,защото мислех,че и той ще ги стисне. Прибрах ги близо до гърдите си,сякаш сърцето ми щеше да ги обгърне,предпазвайки ги от същата болка,която изпитва и то в момента.- Дребосък,моля те,подай ръцете си,няма да те нараня.

-Съжалявам.- не ги поглеждах,чувствах се ужасно. Сякаш бях по-нисша от тях, а всъщност бяхме равни. Усетих как някой хваща ръцете ми нежно, обръщайки ги ж опит да огледа за рани.Вдигнах поглед и видях Уаят,който нежно докосваше ръцете ми. Сблъскахме погледите си,след което аз погледнах в ръцете си. Последното,което видях бе кръвта по тях. Усетих как притварям очи,а главата ми се замайва. Но не стана нищо друго. Погледа ми се замъгли,но виждах,дори и размазано като в облак. Оставих се на сетивните си чувства.Някой ме носеше,след което усетих мекота.  Оставих се на този пухкав облак.

***

Събудих се и първото което забелязах бе Уаят,който бе заспал на дивана в стаята ми.До него беше брат ми. Опитах да се изправя с длани,но усетих болката в дланите ми. Вътрешно изсъсках. Подпрях се на лакти,изправяйки се. Спомняйки си бледо за случилото се се усмихнах. Уаят. И помощ? И то към мен! И моя любящ брат! Трябваше да им се отблагодаря по някакъв начин. Съсипах им деня. Замислих се. И щом бях готова с плана си се изправих,завих ги и тихо напуснах стаята ми,на път да задействам великия си план.