Mine,or not?

Part 20-Finally

ГЛАВАТА СЪДЪРЖА ЕРОТИЧНИ СЦЕНИ! ЧЕТЕТЕ НА СВОЯ ВОЛЯ! 18+

Усещам ръцете му около тялото си,усещам как ме притиска към себе си. Как целува,хапе и засмуква свръхчувствителната ми кожа,карайки ме да се задъхвам. Докосва участъка между гърдите ми и спуска ръката си надолу,и надолу,и надолу,и надолу,когато усещам как пропадам,пропадам,пропадам в бездънната безцветна,бездушна бездна.....И се събуждам! Дишането ми е накъсано,очите ми са разширени,повлияни от страха,който като че ме е стиснал за гърлото и аз едва едва дишам. Поредната безсънна нощ,поредната болезнена носталгия по човека,който желая,но ме е страх да пожелая на глас.Човека,който не може да забележи любовта ми,този който е толкова близо,но не мога да докосна!А искам! Искам толкова много!

Толкова потънала в мислите си и болката,не забелязах кога Ейдън се беше размърдал до мен,но когато се обърнах към него,тялото му беше изправено,напрегнато,а лицето му беше леко пребледняло.

-Малчо?-огледа ме изцяло преди да отпусне лицето си облекчено,но на негово място застана изтерзаната му физономия.

-Съжалявам,знаеш,че все още ми е трудно..-изричам,изричайки половината истина,облягам се назад,докато гърба ми не се докосва със стената,на която скоро се отпускам и въздишам тежко.

-Кога най-после ще го забравиш?-усещам как се вглежда в лицето ми. В мен се надига гняв,за не знам кой път през тази година и половина.Само ако знаеше...Само ако знаеше!

-Всички ми казвате да забравя,но никой не ме попита дали вече не съм го забравила! Всички само се редувате да ме пазите,но ми омръзна,омръзна ми-подвластна на гнева си не разбирам какво правя,не контролирам тялото си,разума си... Извън контрол съм за известно време,но сърцето ми успява да се пребори и той поема контрола в свои ръце- Искаш ли да ми помогнеш?-повдигам леко тялото си.

-Повече от всичко!-очите му ме гледат обнадеждено. Сърцето ми забързва ритъма си. Напълно подвластна на сърцето си,действам следвайки го.

-Искаш ли да чуеш истината?-и секунди по късно тялото му е между краката ми.Сърцето ми ще изкокне,защото най-после го докосвам,така,както искам от толкова много време.Виждам как очите му се разширяват толкова много,че са на път да изскочат.Опитва се да ме повдигне от себе си,но не му давам тази възможност.