Mine,or not?

Part 15-Gone

15 part- Gone

Бях в стаята легнала по корем и мислейки си за случилото се.Уаят си беше тръгнал. След всичко,което се случи между нас. След като ми достави удоволствие се надигна от мен и стана от леглото. Сякаш нищо не се беше случило. Просто стана и ме остави. Облече се и излезе като през цялото време беше безизразен. Не можех да разбера за какво си мислеше.Дори не успях да го спра. А малко след него брат ми влезе.

-Ретроспекция-

Езика на Уаят се движеше срещу женствеността ми,а аз не можех да си намеря място. Усещах как нещо избухва в мен,а от устните ми се отрони името му.

Бях задъхана и имах чувството,че сякаш станах по-лека и започнах да се издигам в небесата. Погледнах към Уаят,който се надигна от мен и си помислих,че след всичко той ще легне до мен или ще довърши всичко докрай,но не стана нищо подобно. Той стана бързо от леглото,сякаш е било покварено,след което започна да се облича.

-Уаят?-опитах се да се надигна от леглото,въпреки че се яувствах като желе.-Обеща,че ще останеш...Нещо грешно ли направих?-недоумявах какво се случваше...

-Забрави,че това изобщо се е случило! Беше шибана грешка!-без да ме погледне ми обърна гръб и излезе през вратата,като я затвори малко по-силно от обикновено. Очите ми се насълзиха,но вдишах дълбоко,спирайки ги да се спуснат по кожата ми. Станах и си облякох едни черни бикини,черни къси еластични панталонки(като клин),стигащи една педя под дупето и черно бюстие,върху което сложих една дълга широка бледо синя тениска,която стигаше до средата на бедрата ми. Точно,когато навлякох тениската вратата ми се отвори и брат ми влезе в стаята ми.

-Хей-огледа стаята,след което отново проговори- Уаят тръгна ли си?

-Да.. Това ли дойде да ме питаш?-попитах го,лепвайки си една полу усмивка.

-Не само...-той се почеса неловко по врата,оглеждайки стаята неволно отново,след което отново върна погледа си на мен- Разбирам, че още ти е мъчно,заради загубата на мама и тате..-''разбира се,че разбираш братко,все пак са и твои родители..''-аз също не мога да превъзмогна случилото се-сякаш прочете мислите ми- и може би не се справям добре в опита си да не чувстваш липсата им,може би не мога да ги заместя...-звуяеше толкова разкаян,сякаш беше виновен... иска ми се да му кажа:''не е вярно,виждам,че се опитваш,батко... Просто понякога не осъзнавам колко усилия полагаш за всичко...'',но знам,че и сега му е трудно да говори и ако го прекъсна може би няма да си каже всичко... А аз искам да знам какво точно се случва в главата му..- И искам да знаеш,че вече ще се опитвам още повече да се старая,но не искам да те притискам прекалено...-той замълча за известно време.. Наистина се разкайваше,въпреки,че той не беше сбъркал никъде,аз сбърках... Бях готова да се разплача...-Трудно е да ходя на работа и да следя какво се случва с живота ти и с училището,особено,когато не ми споделяш.. Наистина не знам как ще се справим..Но знам,че ако сме заедно ще успеем някакси да намерим начин! Ще бъда не само твоят брат,но и майка и баща!-опитах се отново да възпра сълзите.. Сърцето ме болеше да го гледам толкова съкрушен...Моят брат,този,който бдеше над мен като ангел през целия ми живот... Затворих очи опитвайки се да не издавам звук.-Не искам да се чувстваш сама,да се затваряш в себе си...Наистина аз...-вече не можех да слушам обвиненията му.. Не го оставих да довърши,вместо това започнах да хлипам,пускайки сълзите на свобода,притискайки го към себе си,придържайки тениската му между здраво свитите ми юмруци. Знаех,че мокря врата му,но в момента не ми пукаше...

-Ти правиш всичко,батко... Просто досега не исках да осъзная и приема ситуацията... Наистина вината не е в теб,тя е в мен... Не те допусках близо до себе си... Защото не искам заместители на мама и тате..-отдръпнах се леко поглеждайки го в очите- Имам нужда само от брат! Другото е без значение вече...-усмихнах му се през сълзи.. Той целуна челото ми,триейки сълзите ми...

-Тази вече ще останеш ли при мен?-попитах го,понеже исках да си поговорим като едно време,преди да замине да учи..

Усетих как ме дръпва от себе си. Погледнах го в очите и забелязах как блестят. Напомняше ми на малко дете,когато види дядо Коледа. Боже,брат ми беше най-хубавото нещо в живота ми!

-Наистина ли? Като едно време!-проговори толкова развълнуван и учуден- Хайде дребосъче мое!-след което се насочихме към леглото като се наместихме в него. Прехвърлих ръката си през кръста му,обгръщайки го и заспахме лице в лице-аз сгушена във врата му,а той с лице в косата ми.

Не знам какво сте очаквали, но това е новата част, разви се по съвсем различен начин.. Дано ви е харесала! Съжалявам ако има правописни грешки! Обичам Ви!