Mine,or not?

part 7- Миналото 3- 299 думи

^Рокси^

Поставях гофретите и палачинките на масата,завървайки с поставянето на храната. Погледнах всичко,доволна от крайния резултат и тръгнах към стаята ми,за да събудя момчетата, но на вратата се сблъсках с нечие твърдо тяло. Погледнах нагоре, срещайки погледа на Уаят. Тъмните му очи отново не показваха никаква емоция.Отново бяха станали безизразни.

-Добро утро-дрезгавият му глас ме изкара от транса,изпращайки тръпки по цялото ми тяло.

-Добро утро.Направих ви закуска, понеже исках да ви се реванширам за снощи-отстъпих няколко крачки назад,опитвайки се да създам приемлива дистанция между телата ни.- Отивам да викна Брадли.-казах,минавайки покрай него,излизайки от кухнята и започнах да спринтирам нагоре по стълбите. Влязох в стаята ми,но от брат ми нямаше и следа. Отидох до стаята му,отваряйки вратата без да почукам,което беше голяма грешка.Съжалявайки за глупавото си действие веднага притворих вратата обръщайки се,за да не гледам голия задник на брат ми.

-Закуската е готова. Чакам те долу.-промълвих набързо и забързах надолу,опитвайки се възможно най-бързо да се измъкна от неловката ситуация. Скоро той слезе и когато видя как лицето ми почервеня щом го погледнах се засмя. Седнахме да закусваме и като за първи път,но и последен, прекарах една приятна закуска с Уаят и брат ми. Забавлявахме се и Уаят не се държеше толкова зле,както попринцип.

*Край на ретроспекцията*

Но на следващия ден той върна грубия Уаят. Държеше се както преди. В училище бяха грубиани.Но с времето той и приятелите му започнаха да ми правят постоянни шегички,да се заяждат и да ме обиждат по-често. Накратко-нещата ескалираха. Така и не разбрах какво им бях направила. Не можех да намеря причината за тяхното държание, и именно защото не намирах и бях сигурна, че няма такава, аз никога не им отвърнах. Никога не им го върнах. Защото знаех, че никога не бих могла да направя нещо против тях...просто характера и възпитанието не ми позволяваха... И нещата си останаха такива до ден днешен...