Mine,or not?

Краят!

Това е края на тази история! В началото дори не знаех какво пиша,съвсем честно и откровено... Все пак тази история съм я започнала преди може би 2-3 години и акъла ми е бил, никъде хаха. Но започнах да я разгръщам.Знам,нещата се случиха бързо,наистина бързо,но това май е една от първите ми завършени книги. Надявам се да сте се смяли и да сте плакали заедно с героите,да сте изпитали,това,което и те! И ако искате нова книга,пишете в коментарите...въпреки,че съм нередовна.. Благодаря на всеки един от вас,който отдели част от времето си,за да прочете историята на Роузи. Благодаря и на тези,които гласуваха и изказаха мнение! Благодаря на всички,които останаха,на всички,които си тръгна благодаря също! Без вас нямаше да направя всичко това,колкото и незначително да изглежда за някои хора. Сега разбирам как се чувстват всички автори,когато завършат историята..Искат тя никога да не свършва..Да не затварят страницата.. Аз лично дори плача в момента,докато пиша това! Защото знам,че приключих с тази книга... И че няма да мога да разказвам историята и живота на Роузи,Уаят,Брадли,Линдзи и Ейдън.А за Ейдън знам,че чухте малко,но няко неща трябва да останат тайна,нали? А и няма как първия винаги да е правилния.Тази история,трябва да покаже на хората как трябва да се борят,да бъдат честни и ако обичат,то да е наистина! С цялото си сърце! Надявам се тази книга поне малко да ви е докоснала,поне малко да ви е трогнала! И се надявам да продължа да пиша! Защото четенето и писането са нещо,нещо необяснимо! Те по някакъв начин успяват да те извисят,да те накарат да изпитваш толкова много емоции..Сякаш героите оживяват! И това е толкова уникално! И се радвам,че мога да изпитам,да се докосна до всички тези чувства,герои,истории,книги,страници,корици,думи! Надявам се и вие да се чувствате така като четете! Обичам ви!