Mine,or not?

Part 19-Memories

Роузи

Лежах на леглото в стаята си,докато четях новия роман,с който се сдобих преди два дни. Кого заблуждавам... Колкото и да се опитвах не можех да се концентрирам върху героите и тяхната история,не и докато вътре в ума ми няколко мисли си правеха рали състезание. И мислите ми за Уаят правеха какви ли не хитрини,само и само,за да спечелят вниманието ми. А аз се опитвах да ги избягвам възможно най-дълго,защото болеше само като си спомня за него.

Бяха изминали 17 дни от както той си тръгна...

*Ретроспекция*

Стаята гореше. Усещах как кожата ми пламти под допира и опитните устни на Уаят. Докосванията му бяха като на безумец,като на дехидратиран човек желаещ да изпие единствената капка вода,която е намерил.Ласките му бяха нуждаещи се.Сякаш имаше  нужда да ме докосва по този начин. А тихите ми стенания като чели още повече го насърчаваха.И въпреки нетърпеливите му действия,нежността ,с която облада тялото,сърцето и душата ми бе напълно непозната за мен. 

^^^

Събудих се от движение от лявата ми страна.Усетих как леглото натежа за секунди,след което олекна. Опитах да отворя очи,но цялото ми тяло ме болеше,кожата ми гореше в комплект с дробовете ми.Чух шумолене зад гърба си и точно тогава усетих как кашлица се надига в гърлото ми,но се опитах да я задържа възможно най-дълго,което беше точно една минута. След като кашлянето приключи се обърнах на другата страна и прошепнах името на Уаят. Отворих очи бавно,но със огромно старание,понеже имах чувството,че тялото ми е на път да се срине. Огледах периметъра и когато се спрях на тялото му се опитах да фокусирам погледа си,поглеждайки го в очите. Той беше напълно облечен и като че ли нещо не беше наред.Лицето му беше безизразно,а когато се вгледах в очите му забелязах секундна болка,но тя изчезно толкова бързо,колкото и се появи.. И тогава разбрах....

-Отивам си.-каза опитвайки се да избегне погледа ми-Съжалявам ако си си помислила,че това ще бъде нещо повече. Но всичко приключва сега.Доставихме си удоволствие и това е достатъчно. -той тръгна към вратата когато проговорих

-Спри!-той се закотви и реших да продължа преди да съм загубила напълно вниманието му-Обърни се и ме погледни!-гнева и болката строяха от тялото ми и със сигурност се усещаха в тона ми,но честно казано не ми пукаше..не и в моемнта. Той бавно се обърна,но погледа му блуждаеше някъде,навсякъде другаде,но не и в лицето ми,не и в очите ми.-Казах да ме погледнеш,Уаят!-при грубостта в гласа ми той леко повдигна поглед,но преди това обходи тялото ми с поглед и чак тогава осъзнах,че съм гола пред него.Засрамена,наранена,с разбито сърце,стоях гола пред него,а емоциите напираха да излязат под формата на сълзи,но не ги пусках,мъчех се да ги преглътна.

-Неутрален разказвач-

Тя седеше пред него със сълзи на очите.
-Ти така и не разбра нали? Аз имам чувства към теб. Не исках да съм за една нощ. Ти се подигра с чувствата ми-подведе ме! Помислих си,че и ти имаш чувства,а ти просто си искал да ме изч***ш,да си доставиш удоволствие. Трябваше ли да го правиш? Да ме лъжеш,че ме обичаш?
-Щом ме познаваш тогава,защо прие? Беше забавно,но свърши. Най-добре го забрави,аз вече го направих. Беше ми само за една нощ,както всяка друга.-Обърна се,отвори вратата и преди да излезе Рокси му каза:
-Знаеш ли кое е най-лошото? Аз не искам и не мога да забравя,аз имам чувства,а ти нямаш нищо. Досега не си обичал и не би могъл да разбереш какво е да обичаш никога!
Той спря за няколко секунди и тръшна вратата след себе си. Беше гневен. Кълбо огън,което можеше да опари всеки,който му се изпречи. Откъде тя би могла да знае,че той е бил влюбен.. И,че е страдал. Не би могла,защото абсолютно никой не знаеше,само той. Само той си спомняше колко беше страдал по нея и колко много я искаше. Тя се възползва от чувствата му,възползваше се от него,когато гаджето ѝ не искаше да я задоволява и когато разбра се съсипа. Той излезе неин "любовник", а тя се оказа поредната кучка. Той беше подобие на нея. Само,че си нямаше гадже. Да,той имаше любовна история,не много приятна,но имаше. Но никой не знаеше,всички го укоряваха,без да знаят какво е преживял... И въпреки историята му,пак не беше редно да бъде такъв... Но това си беше неговият избор. Неговият живот. Това беше той и нямаше намерение да се променя.

*Настояще*

Болка скова тялото ми,а аз всячески се опитвах да се оттърва от спомена.. Оттогава не го бях виждала,брат ми беше говорил с него само веднъж,всъщност няма смисъл да ви лъжа,брат ми беше готов да го размаже,защото точно след като Уаят излезе от стаята ми се засече с брат ми,а той го подмина като пътен знак,а през това време аз плачех загръщайки се с чаршафа,докато се спусках по стената,докато не усетих студения под.След това брат ми влезе.. Тогава изгасна и блясъка в очите му...Оттогава не съм го виждала. Момчетата,с които играхме футбол идвааха често у дома и като по ирония на съдбата на сутринта дойдоха всички,да не забравим и Линдзи. Представям си как брат ми ги е посрещнал,при положение,че през цялата нощ стоеше до мен на леглото,опитвайки се да ме успокои,не беше мигнал. Опитваше се да се усмихва,но не му се получаваше.И си представям какво точно им е казал,защото точно две секунди по-късно чувах тежките бързи стъпки на всички.След което тихо почукване.Първо се показа главата на Линдзи,която за секунди се превърна в толкова шокирана,че не исках да си представя на какво приличам... И така всички влязоха,заливайки ме с купища въпроси,на които не исках да отговоря...Или просто се страхувах да изреча на глас горчивата,болезнена истина....Че се оставих да бъда използвана.. Че отдадох сърцето си на грешния човек.. И още по-лошото...Че сърцето отказваше да повярва..