Есосайс

Част 25 - "...повече няма да учиш в Есосайс."

Шварцвалд и аз вървим към дома ми. Не мога да скрия радостта си от това, че отново ще видя родителите си. Усмивка грее на лицето ми и сякаш нищо не може да помрачи този ден.

Спираме пред дома ми и анти-магът се обръща към мен.

- И не се забърквайте повече в такива проблеми. Не се знае дали ще можем да Ви измъкнем следващия път от затвора.

Тръгвам да му казвам нещо, но чувам как входната врата на къщата се отваря зад мен. Обръщам глава рязко и очите ми се насълзяват, когато виждам родителите си. Приближавам се до тях и ги прегръщам силно.

- Радвам се, че вече си у дома, миличка. - изрича майка ми и поставя ръце върху лицето ми, сякаш за да се увери, че наистина съм аз. - Би ли се прибрала вътре? Искаме да зададем няколко въпроса на господина.

Кимвам и прекрачвам прага на къщата, след което затварям вратата след себе си. До входната врата има прозорец и аз наблюдавам през него родителите си и Шварцвалд. Не мога да чуя нищо от разговора им, но изглежда така сякаш спорят.

Накрая Шварцвалд си тръгва, а баща ми милва майка ми по гърба, за да я успокои. Двамата се обръщат към входната врата и влизат вътре. Усещам, че няма да се измъкна от сериозен разговор. Усмихвам им се глупаво, а те ме молят да ги придружа до кухнята.

Влизаме вътре и сядаме около масата. Майка ми приготвя чай и след минути ни сервира. Това мълчание ме напряга и вече искам някой да наруши тишината. Слагам си малко мляко в чая и една бучка захар, след което отпивам съвсем малка глътка, тъй като все още е горещ.

- Това е, Сейдж. - започва баща ми и аз веднага премествам погледа си върху лицето му. - С майка ти решихме, че след края на тази учебна година, ти повече няма да учиш в Есосайс.

- Но татко! - повишавам тон. - Не може да ме отпишете само защото някой е решил да ме натопи.

- С майка ти едва не преминахме през ада. - продължава баща ми. - Заради приключенията ти, тя едва не загуби бебето, което чака.

Бях отпила глътка от чая си, докато баща ми изричаше първото си изречение. Едва не се задавям с глътката си чай. Майка ми чака бебе?

- Така ли трябваше да ѝ поднесем новината? - пита съвсем спокойно майка. - Успокой се, Дейвид, моля те.

- Не мога, Аманда. - отвръща татко. - Тя трябва да научи, че има хора, които мислят и се тревожат за нея.