Есосайс

Част 23 - "Не ме оставяй тук."

Лежа на пода в килията си. Не мога да разбера защо нещата се стекоха така. Не разбирам обаче защо ме тикнаха в килия с убиец, но вече няма значение. И без това не мисля, че ще издържа в тази тясна килия още дълго.

Зловещите светлосини очи на Сойер се взират в мен и кръвта ми замръзва във вените. Този човек успя да ме изплаши. И нормално. Не е приятно да знаеш, че може да бъдеш убит по всяко едно време.

Сойер ми се подсмихва, а аз мога само да предполагам какво се върти из главата му. Момчето се изправя в леглото си, след което скача от него, което ме стряска. Едва не се приземява върху десния ми крак.

- Реших, че не искам да се тормозя с теб. - изрича и ме поглежда право в очите, а аз от страх не мога да откъсна поглед от неговите. - Реших, че е добра идея да бъдеш убита.

Очите ми се разширяват от страх и някакъв вътрешен инстинкт ме кара да се изправя на крака. Обръщам се с гръб към него и започвам да блъскам по решетките, за да ме чуе някой.

- Помощ! Помогнете ми! - крещя с цяло гърло, а зад себе си чувам зловещия смях на Сойер.

Усещам ръцете му върху раменете си. Той ме завърта със сила към себе си, след което опира тялото си в моето. Усмивката му е все така зловеща, а от очите му искри омраза и желание за убийство.

- Не се мъчи. Никой няма да чуе писъците ти. - изрича с тих глас, при което цялото ми тяло настръхва.

Прокарва ръка по лицето ми, след което ме хваща за гърлото с двете си ръце. Опирам главата си в решетките и хващам ръцете му, опитвайки се да се измъкна.

- Не-недей. - изричам с усилие. - Н-не го прави.

- Съдбата не е била на твоя страна, жалко. - отвръща и продължава да ме стиска за гърлото.

Усещам как ми става все по-трудно да дишам. Губя и силата в ръцете си. Отпускам тялото си и двамата се свличаме на земята. Наблюдавам го как отнема живота ми...

Събуждам се и рязко си поемам въздух, при което започвам да кашлям. Изправям се в седнало положение на земята и поставям ръка върху гърлото си. Сън... било е просто сън.

Вдигам бързо глава нагоре, за да проверя какво прави Сойер. Обърнат е с гръб към мен, но не мога да кажа дали спи или не.

Момчето се размърдва и се обръща на другата страна, към мен. Светлосините му очи издават гнева му.