Есосайс

Част 40 - "Алистейр, пусни я!"

Събуждам се от драскането на клоните по прозореца ми. Не мога да повярвам, че успях да мигна няколко часа. Навън е почти тъмно. Кристофър не е в стаята ми, затова ставам от леглото си и решавам да проверя къде е.

Обикалям целия апартамент, но няма и следа от момчето. Връщам се в стаята си и поглеждам бележката на нощното ми шкафче. Въздъхвам и оставям бележката на мястото ѝ.

Не мога да остана в този апартамент. Искам да изляза навън и да се поразходя. Обличам якето си и обувам ботушите си, след което напускам апартамента, а след това и сградата на общежитието.

И къде да отида? Нима е редно да се разхождам наоколо, докато приятелките ми изживяват едни от най-ужасните си кошмари? При мисълта за съкрушената Юдъл, очите ми се насълзяват. Избърсвам сълзите и започвам да вървя към училището. Ще посетя Зерафина.

Решавам да мина от задната част на училището, тъй като не искам да се засичам с никого в този момент. Вървя към ъгъла, в който трябва да завия, когато чувам познати гласове. Говорят високо и мога да различа това, което казват. Обсъждат демонологията. Приближавам се още малко и спирам на едно място.

- На всички вкъщи им омръзна да не си вършиш работата, Кристофър. - това е гласът на Алистейр. - Започни да правиш това, за което си се родил, иначе отново ще бъдеш наказан. Този път може би по-ужасно и от предния.

- Правя каквото мога. - отвръща Крис. - Има друг демонолог наоколо, трябва да внимаваме.

Какво чух току-що? Сигурно не съм чула правилно. Всичко в мен крещи "Бягай", но аз не помръдвам. Любопитството ми надделява над всичко и оставам, за да науча още.

Тъй като все още изпитвам съмнения, изваждам устройството за локализиране на демони от джоба на якето си. Върху стъклената сфера има две жълти точки, много близо до мен. Значи е вярно. Семейството на Кристофър са демонолози.

Те ли са виновни за нападението над Зерафина и Юнас? Как може да са толкова жестоки? От очите ми се стичат горещи сълзи, които си проправят път по бузите ми. Не мога да повярвам, че и Кристофър ме е лъгал. Как съм могла да бъда толкова глупава?

Спомням си за деня, в който се запознахме. Той четеше някаква книга, чието заглавие бе "Демонология". Намерих за изключително странна бурната му реакция и ето защо.