Есосайс

Част 42 - "Заради телекинезата ѝ."

"Колкото повече живееш, толкова по-невероятни неща научаваш за себе си.", това бих казала за себе си. 

След 17 години научих съвсем случайно, че притежавам магически способности. Не една, а цели три. Това очевидно се счита за рядкост в Англия.

Зарязах предишния си живот и се хвърлих в едно невероятно приключение. Приключение, наречено "Есосайс".

Запознах се с много хора. Хора, които мога да нарека свои приятели. Хора, които понякога чувствам по-близки и от родителите си. Причината - те са като мен и ме разбират.

Запознах се с второто си гадже. Момче, което ме ценеше и мислеше за мен. Или аз така си мислех. На края излезе, че ме е лъгал. Той е враг на магьосническото общество. Тези като него убиват невинни и възнамеряват да покорят света.

***

Лежа върху металния студен под. Все още усещам електрическия заряд от фулгуркинезата на госпожа Грейвс. Измъчваше ме с часове. Без причина.

Не ми дава мира онова, което ми каза преди да ме нападне. Телекинезата ми има аномалия, а майка ми ме е обявила за мъртва. Не разбирам какво става. Съвсем изгубих линията на събитията. Вече не мога да кажа кое е реално и кое не.

Реална е болката. Болката, която изпитвам в цялото си тяло. Не мога да спра конвулсиите на тялото си, които идват и си отиват.

Кристофър бе обещал да ме спаси, но разбира се, това няма как да се случи. Той е лъжец! Излъга ме за пореден път.

Въпреки болката и треперенето на тялото ми, започвам да пълзя към един стол. Успявам да се добера до мебела и се набирам на него. Сядам на стола и си поемам дълбоко въздух. Тялото ми продължава да трепери. Не знам дали изобщо конвулсиите някога ще спрат. Може мускулите ми вече да са крайно увредени.

Извъртам глава към прозореца, но не мога да видя колко е високо. Насилвам се да се изправя от мястото си и залитам. Успявам да се задържа на крака и с бавни крачки се отправям към прозореца.

Отварям го и леденият ноемврийски въздух ме блъска право в лицето. Доста е високо. Намирам се на третия етаж на къщата. Това обаче няма да ме спре да избягам от тук. Дори и да си счупя някоя кост, няма да се оставя на тези хора.

Събирам и малкото кураж, който имам и премятам краката си от другата страна на прозореца. Сърцето ми бие силно. Може и да успея, а може и да се потроша. Нищо, по-добре потрошена, отколкото измъчвана с електричество.