Есосайс

Част 29 - "Аз мога да ти помогна."

***1 седмица по-късно***

Ваканцията при бабите ми, ми се отрази много добре. Почувствах се на мястото си. Възстанових се бързо от битката с демона, а подобно чудовище повече не ни нападна. С родителите си се чувах рядко, имах нужда малко да остана сама.

С Кристофър се срещнахме за пръв път от доста време на спирката в Лондон, на която чакахме автобуса към Есосайс. Държеше ми лекция за това как трябва да се пазя, което намерих за сладко. През шестте часа път, не млъкнахме и за една секунда.

***

С Кристофър вървим към общежитието, настоя да ме изпрати. Аз се притеснявам от срещата си със Зерафина. Сега ще има да ми натяква, че родителите ѝ са ме спасили от затвора. Крис забелязва притеснението ми и ме пита какво ми се случва.

- Ще имам напрегнат разговор с моята най-любима съквартирантка Зерафина, заради това съм притеснена. - отвръщам, а той се засмива. Вече свикнах на тази негова част от характера. - Благодаря, че ме изпрати до тук.

Хваща ръцете ми и целува челото ми, след което ме прегръща и ме уверява, че разговорът ще протече добре. Кимвам и се отделям от него, след което влизам в сградата и започвам да вървя към етажа си.

Заставам пред входната врата на апартамента и въздъхвам шумно. Изваждам ключа си от джоба на панталона си и го пъхам в ключалката. Отключвам вратата и влизам вътре, след което веднага се отправям към стаята си. Натискам дръжката на вратата и отварям вратата. При гледката, устата ми се отваря в безшумно "О". Стаята ми е потънала в сажди, сякаш някой я е запалил, а Зерафина я почиства.

- Какво... - едва успявам да изрека и момичето се обръща към мен. - Ти... какво си направила?

Зерафина се обръща към мен и забелязвам вината в очите ѝ. Слиза от стола, на който се бе качила и прави няколко крачки към мен, но спира.

- Радвам се, че те освободиха от затвора. - изрича тя. Странно е, че искреността в гласа ѝ е очевидна. Наистина се радва на това? - Съжалявам за безпорядъка, който направих тук.

- Изгорила си стаята ми? - изричам, все още не вярвайки на това, което виждам. - Зерафина, ти полудя ли?

- Имаш пълното право да ми се сърдиш, Сейдж. - изрича спокойно. - Нещата не са същите от бала насам. Разбрах много късно колко глупаво постъпих. Наистина накарах Дийн да те покани на бала и после да те зареже. После ти бях ядосана, че Кристофър ме остави на бала и тръгна с теб. След като си тръгнахте на следващия ден, унищожих стаята ти.