Есосайс

Част 39 - "...непрестанните Ви обвинения."

Не мога да мигна. Лежа в леглото си, без да помръдвам. Не мога да си избия от съзнанието ужаса, който видях само преди часове.

Радвам се, че Кристофър е до мен в този момент, иначе щях да се побъркам съвсем сама в апартамента. Пък и сигурно щях да сторя някоя глупост, за която щях да съжалявам по-късно.

Слънчевите лъчи вече си прокарват път през гъстите облаци. Изведнъж слънцето блясва право върху лицето ми и извръщам глава настрани.

На входната врата се почуква и аз се изправям в седнало положение. Поглеждам към момчето до себе си, а той просто ми кимва. Става от леглото ми и излиза от стаята ми, за да отвори.

Шварцвалд влетява в стаята ми. Ядосвам се от внезапното му влизане, но нямам сили да покажа каквито и да е емоции.

- Той тук ли е бил през вечерта? - пита ме и поглежда към Кристофър.

- Реших да не я оставям сама. - отвръща момчето. - Защо сте тук?

- Госпожице Валор, трябва да ми отговорите на някои въпроси. - изрича мъжът и връща погледа си към мен.

В главата ми е пълна каша и изобщо не знам как ще отговоря на каквото и да е. Не искам да си спомням нищо от случилото се снощи. Шварцвалд въздъхва и прочиства гърлото си.

- Вие намерихте Зерафина и Юнас, нали така?

- Д-да. - отвръщам, гледайки към треперещите си ръце.

- Значи Вие сте ги видели последна. - продължава той. Какво, по дяволите, трябва да означава това? - Госпожица Стрейс е тежко ранена и в момента не може да бъде разпитана, а госпожица... - замълчава за момент. - ...госпожица Блакуотър е мъртва.

- Какво искате да кажете с това? - вдигам глава, за да посрещна погледа на анти-мага. - Да не би да твърдите, че аз съм отговорна за случилото се? - ставам от леглото си и заставам пред мъжа. - Престанете да ме обвинявате за неща, които не съм извършила!

- Успокойте се и ми разкажете какво се случи.

- Бях си в стаята и се събудих от силната виелица навън. Юдъл също беше будна и ми каза, че чака Зерафина, която е излязла навън със сестра ѝ. Тръгнах да ги търся и помолих Юдъл да остане тук в случай, че Зерафина се върне. Поех пътя към гората и ги намерих.

Тялото ми трепери от гняв. Вече ми омръзна да ме обвиняват за всичко, което се случва наоколо. Очевидно да помогнеш на някого в магическия свят е престъпление. Никой не е благодарен за помощта ти. За благодарност получаваш единствено обвинения за неща, за които нямаш никаква вина.