Есосайс

Част 16 - "Защо винаги се смееш?"

*** 2 седмици по-късно ***

Две съвсем спокойни седмици изминаха, сякаш вода премина през пръстите ми. Страхът ми от силата на Емили почти премина, почти. Белият кичур коса винаги ще ми напомня за преживяното. Благодарение на него обаче, намерих още приятели в Есосайс. Мога да кажа, че вече започва да ми харесва в това училище, като изключим мъничката подробност, че трябва да живея със Зерафина в един апартамент.

Отношенията ми с нея не стават по-добри, дори напротив - влошават се. Вече не ме и интересува. За мен, това момиче е просто една комплексирана, разглезена госпожичка, лишена от внимание.

Вървя към входа на училището. Всичките ми съученици са развеселени и щастливи. Високо обсъждат бала, който е утре. Нещо, което до някъде продължава да скапва настроението ми. Все повече осъзнавам, че не трябваше да приемам поканата на Дийн. Не знам защо, но имам едно такова чувство, че нещо ще се случи утре.

На стълбите се засичам с Юдъл и Кристофър, които стоят там и просто ме чакат. Юдъл никога не можеш да я видиш за закуска в апартамента. Винаги става първа и отива към училището.

Тримата влизаме в сградата и вървим към класната стая. Часовете по билкарство са интересни. С билките правим отвари, които могат да ни помогнат в някоя ситуация. Сядам на чина си, а до мен сяда Кристофър и ми се усмихва. Напоследък се държи доста странно.

В стаята влиза професора с десетки свитъци в ръка. Започва да раздава по два на чин. Само това не - тест.

- Много се вълнувате за утрешния бал, разбирам. - започва професорът, докато раздава свитъците. - Сега обаче ще тествам уменията ви, за да разбера дали изобщо внимавате по време на уроците ми. Тестът има двадесет въпроса, които съм се постарал да ви затруднят.

Преглъщам и разтварям бавно свитъка. Още на първия въпрос ми иде да заплача. Кристофър вдига свитъка с ръка и се обръща към мен.

- Забелязвам, Крис. - изричам. - Обречени сме.

Момчето се засмива. Вече свикнах с тази негова несериозна част от характера. Професорът се обръща към нас, а от очите му хвърчат искри.

- Много ли ви е забавно с госпожица Сейдж, Грейвс? - пита и скръства ръце пред гърдите си.

- Зависи какво имате предвид под забавно с госпожица Сейдж, професоре. - засмива се момчето.