Част 21 - "Ще ме отведат."

720 62 24
                                    

От няколко часа седя на стол в малка, едва осветена стаичка. Мяркат се няколко свещника по стените, а свещите в тях са изгорели до половина. От както ме затвориха тук, никой не ме посещава. Взеха ми всичко, което носих със себе си и дори не мога да се обадя на родителите си, които сигурно вече са се притеснили.

Вратата на стаичката се отваря и вътре влиза Шварцвалд. Изправям се от мястото си, но той ми дава знак с ръка да седна обратно.

- Ръката все още ли Ви боли, госпожице Валор? - пита ме мъжът и сяда срещу мен.

- Не. - отвръщам. - Може ли да ми върнете телефона, за да се обадя на родителите си? Започнали са да се притесняват, сигурна съм.

Анти-магът поклаща глава и ми обяснява, че нямам право на връзка с външния свят, докато не се изясни случилото се, което ме вбесява.

- Вие нямате ли деца? Не се ли тревожите, когато не са се прибирали от толкова време? Изчезнах, без да кажа и думичка.

Очите на мъжа се изпълват с болка. Изглежда съкрушен. Слабо място ли настъпих? Той затваря очи за миг и въздъхва, след което отново ме поглежда. Очите му вече са безизразни, каквито са винаги.

- Не е Ваша работа дали имам семейство, госпожице Валор. - изрича. - Разкажете ми какво се случи. Защо бяхте в онова метро?

- Щяхме да ходим на театър с Кристофър. - отвръщам. - Качихме се, а след това мотрисата се разтресе силно. Нещо започна да дере по тавана и да скача отгоре. Демонът тресеше мотрисата и аз се принудих да използвам телекинезата си, за да отворя вратата. Започнахме да бягаме по другата линия и едва не ни прегази мотрисата отсреща. Тогава се разрушиха и арките. Демоните, които видяхме бяха два. Демонолът каза, че има и трети.

- Така е. Третият е бил доста по-напред от вас. - отвръща Шварцвалд. - Как победихте демон, имунизиран срещу огън?

- С помощта на... - сбръчквам вежди, за да си спомня името на момичето, което ни помогна. - Мисля, че се казваше Зоя. Тя ме докосна и започнах да усещам силен гняв и омраза. Тогава пламъците ми станаха черни.

Поглеждам към ръцете си, по които има изгаряния. Не са сериозни и няма да оставят белези, но трябва да бъдат третирани.

- Нападнах демона. Накрая просто пробих дупка в корема му и той умря.

- Познавате ли демонолога?

ЕсосайсOnde histórias criam vida. Descubra agora