Есосайс

Част 10 - "Защо никой не ми каза..."

Бягам по някакво поле, което гори. Горещо ми е, а лицето ми е мокро от сълзи. Не знам защо плача, но го правя. Не мога да бягам повече. Падам на коленете си и започвам да плача още по-силно. Чувам някакъв шум зад себе си и се обръщам. Огнена вълна ме помита...

Събуждам се с рязко поемане на въздух. Усещам, че вратът ми е изпотен. По челото ми също е избила пот. Къде съм? Лежа в някакво легло. Опитвам се да си спомня нещо от снощи и си спомням за чудовището. Демон. Онзи анти-маг Шварцвалд също беше там. Спасил ме е? В главата ми е пълна каша.

Махам завивката от тялото си и се изправям от леглото, но ми прилошава и се облягам на него. В този момент в стаята влиза Кристофър.

- Добре ли си? - пита, приближавайки се към мен. - По-добре седни.

- Трябва да разбера какво стана снощи. Онзи Шварцвалд...

- И той е добре. - прекъсва ме Кристофър. - Разказа какво се е случило снощи. Общежитието е било нападнато от демон. Сейдж, защо си останала там?

- Не съм. - отвръщам. - Не бях предупредена. Събудих се от силен шум, след което осъзнах, че няма никого. Демонът тръгна по петите ми и онзи Шварцвалд се появи от нищото. Сигурно той е пуснал демона.

- Защо мислиш така? - попита ме и ме погледна сериозно. - Анти-маговете не могат да...

- А няма ли логика? Знам, че не ме харесва заради онова, което казах против анти-маговете и убийството на леля ми.

Кристофър започна да се смее. Накланям глава леко надясно и сбръчквам вежди. Този ме дразни наистина много, когато се смее в сериозни ситуации. Изритвам го с крак в коляното и той спира да се смее. Хваща се за крака и простенва от болка.

- Защо го направи? - пита ме, разтривайки нараненото си коляно. - Боли.

- Винаги се смееш, когато не трябва.

- Съжалявам, Сейдж. - отвръща, усмихвайки се. - Такъв съм в сериозни ситуации. По някаква причина ги намирам за много смешни.

Започвам да мисля, че нарочно не съм била предупредена за демона. Мисля, че Зерафина е виновна за това. Отново ставам от леглото и съобщавам на Кристофър, че имам малко работа, която трябва да свърша. Той ме поглежда учудено, но ми казва да се пазя. Кимвам и тръгвам към кухнята. Зерафина трябва да е там.

Докато вървя към коридора, другата ми съквартирантка ме спира. Пак не е подходящ момент да се запозная с нея.