Есосайс

Част 41 - "Мразя те!"

Не съм мигнала и секунда от страх, че семейството на Кристофър може да ме убие във всеки един момент.

Не знам как животът ми се преобърна така. Момчето, което обичам и което твърдеше, че ме обича, е демонолог. Враг на магьосниците.

Цяла нощ се опитвам да си отговоря сама на въпросите, но вместо отговори, получавам още въпроси. Някой трябва да ми даде обяснение, но не мисля, че това ще се случи.

Опитвам се за пореден път да развържа ръцете си, но не мога да го направя. Въжетата са стегнати. От устата ми се изтръгва отегчена въздишка. Ядосвах се, когато Шварцвалд и колегите му се появяваха винаги след като се случеше нещо, но сега отчаяно искам да се появят.

Отчаяно искам да размажа физиономията на Кристофър. Най-безсрамно ме е лъгал. Какво постигна с това? Какво щеше да стане с нас по-нататък? Тези въпроси не ми дават мира.

Вратата на стаята, в която ме държат, се отваря. Стъпките, които отекват върху пода са ми познати. До болка познати.

- Какво искаш, Кристофър? - питам го. - И със завързани очи мога да кажа дали си ти. Защото те познавам. Защото те обичах.

Последните ми думи го карат да се закове на място. А какво очаква? Да му имам доверие и да го обичам след онова, което научих?

Той се приближава до мен и отмества превръзката от очите ми, при което тя пада на врата ми. Отварям очи и го поглеждам със смесица от разочарование, силен гняв и желание за убийство. Все още не усещам енергията си. Страхливец.

- Какво? Страхуваш се, че ще ти извия врата с телекинезата си? Имаш право. Бих го направила след онова, което научих за теб. - изпъвам тялото си напред, без да ме интересува, че наранявам допълнително ръцете си. - Как можа да ми го причиниш? На нас.

Той оставя кутията с храна на земята и ми обръща гръб. Дори не може да ме погледне в очите. Страхливец.

- Мълчиш, така ли? - извиквам. - Мълчи си. Само едно не разбирам - защо трябваше да ме замесваш в това?

- Съжалявам. - отвръща тихо и се обръща. - Никога не съм искал да се стига до тук. Никога не съм и предполагал, че това може да се случи.

- И как да ти повярвам? Ти ме излъга!

- Не, не съм те лъгал. - изрича и се приближава до мен. - Никога не съм те лъгал. Скрих, че съм демонолог от теб. Онова, което се случи между нас беше истинско. Сейдж, може ли да ми дадеш шанс да ти обясня? Само за това те моля.