Есосайс

Част 38 - "Юнас... и Зерафина..."

Събуждам се от блъскането на клони по прозореца ми. Ставам от леглото си и се приближавам до прозореца, след което се вглеждам навън. Има виелица. Въздъхвам и обръщам глава към часовника на нощното ми шкафче - 3:48ч. Излизам от стаята си и отивам до кухнята, за да си напълня чаша вода.

Вътре се засичам с Юдъл, която прави същото.

- Виелицата ли те събуди? - пита ме момичето.

- Не. - отвръща тя. - Зерафина и сестра ми излязоха на среднощна разходка и още ги няма.

Това е повод за притеснение. Никой не бива да е навън в този студ толкова късно вечерта. Казвам на Юдъл, че трябва да ги потърсим и тя се съгласява.

Връщам се в стаята си, за да си облека нещо различно от пижама. Излизам в коридора и си обличам якето, след което си обувам и ботушите.

- Знаеш ли, най-добре е, ако едната остане тук. В случай, че двете се върнат. - предлагам, а Юдъл кимва. - Ще ги потърся около час и ще се върна.

Излизам от апартамента и тръгвам към стълбището. Преди да започна да слизам по стълбите, призовавам огнена топка, която да освети стълбището.

Напускам общежитието и сега осъзнавам, че не знам накъде да се насоча. Решавам да поема към близката гора, не ме питайте защо.

Докато вървя, изваждам устройството за локализиране на демони от джоба на якето си. Няма никакви точки върху стъклената сфера и го прибирам.

Силният вятър ме удря право в лицето, карайки ме да потреперя. Пламъкът от топката ми се мести в различни посоки, в зависимост от вятъра. Единственото нещо, което издава някакъв звук в тази гора са ужасяващите движения на клоните и свистенето на вятъра.

Тъкмо решавам да поема в различна посока, когато до ушите ми достига измъчено стенание.

- Зерафина? - извиквам достатъчно силно, за да ме чуе. - Зерафина, Юнас, къде сте?

Никакъв отговор.

Извиквам още няколко пъти името ѝ и продължавам да вървя. В далечината ми се привижда нещо червено. Хубавото на снега е, че е бял и отразява всичко нередно върху себе си.

Затичвам се към червеното петно и чувам още едно стенание. Обръщам глава и капачките ми едва не поддават при гледката. Зерафина седи облегнала гръб върху едно дърво. Приближавам се до нея и очите ми се насочват върху огромното петно кръв върху бялото ѝ яке.