Dirty Game

Глава 15

Приятел ли? Заслужа утеха? Глупости. Той ми се изплю в лицето. Не съм го молила за помощ. За Бога, не съм го молила дори да се набърква в живота ми. Не трябваше да го целувам, не трябваше да го водя у нас. Трябваше да го оставя да пребие онова момче до смърт и да ми се маха от живота. Но дали щях да преживея още един живот да тежи на съвеста ми? Преглътвам буцата в гърлото си. Не ми е при трябвал. Дойде при мен и започна да се разпорежда с живота ми. Играеше си с мен. И аз, тъпачката, правех това, което му искаше фасона. Ужасно безхарактерно от моя страна. Няма нищо. Дано да му е харесал подаръка ми.

Отварям вратата на апартамента. Франи чседи на дивана с кръстосани крака и ръце. Потропва с единия си крак. Гледаме като ядосан родител. Загасих. Мисли бързо.

- Така. Мога да обясня. Имам много за разказване. Пъ... - започвам аз, но тя ме прекъсва.

- Бележка. Събуждам се, а от теб има само някаква скапана хартийка. Вчера вечерта се събудих от крясъците ти. Говореше си с някакъв мъж. Кой бе той? - все още е в същата позиция, а аз се приближавам и сядам до нея. Разговорът ще бъде дълъг.

- Той е новият ми шеф. - отговарям сбито. Дано да ми е вече бивш шеф.

Фран свива очите си и прогаря дупки в мен.

- Аха. Значи ти така крещиш на шефа си посред нощта? Не ми се вярва. Опитай пак и  внимавай този път.

Защо всички днеска са толкова остроумни?

- Добре, слушай. Срещнах този човек в бара и той ми предложи да ме закара до вкъщи. После ми предложи работата. Това е накратко историята.

- Мхм. А, защо викахте? И по-важното, защо си се качила в колата на непознат? ко те отвлякъл? Пияна ли беше? Да не би...

- Спокойно. - Слагам ръката си на рамото и я притеглям в скута си. Започвам да галя косата, за да оспокоя. - Ето виж, тук съм. Съжелявам, че съм ти причила толкова много грижи. Няма да се повтори.

- Фрея, моля те. Отговори ми на всички въпроси.

- Той ме целуна. - Изтрелвам рязко отговора с наведена ниско глава. - По-скоро аз го целунах.  Но, бързо се осъзнах, че е грешно. Затова викахме.За онзи човек явно е нормално да целува непознати. Както и да е. - Извръщам главата си на една страна, към мястото на целувката. Защо след като бе грешно се чувствах толкова добре? Не, без повече залитвания. - Той ме взе на ръце и ме сложи в колата си. Каза ми, че иска да разговаряме някъде и започна да кара колата. Паникьосах се, Фран. Не знаех къде ще ме заведе, затова му казах да кара към вкъщи. Съжелявам. - съвсем малко ми остава да се разрева. По един ли друг начин, аз я предадох.