Dirty Game

28 Глава

Определям се като човек, който лесно се впечетлява, но му е трудно да се изненада. Видяла прекалено много глупости през живота си, за да се изненадам. Чувала съм всякакви истории. Чувал съм легенди, чела съм за най-различни случаи, докато учих за адвокат. Веднъж видях някакъв мъж да къпе гълъби и после да ги суши с кърпа. Определено бях впечетлена от действията на лудия човек, но не се изненадах или шокирах.

Не искам да слушам повече. Тези двамата не може да говорят сериозно. Стоят срещу мен, говорят ми и ме гледат сериозно, но не мога да повярвам. Шок е най-малкото, което чувствам. Виждам ги, опитвам се да разбера, но не мога да ги погледна. Погледа ми блуждае, размазано е пред очите ми от това, че не мигам, ръцете ми треперят. Не знам от колко време Савио ми споделя. Започна разказа за живота им като детска приказка. От една страна е детска приказка, защото ми разказва за живота им като деца. Когато стига до частта, в която Лука и баща му заминават за Америка, аз спирам да го слушам и гласът му се превръща в приглушен шум на фона на разбърканите ми мисли.

Разбрах, че те не са братя, а братовчеди. Това не ме изненада, понеже те си приличат и е вероятно да са някакви роднини. Лука има още един братовчед, двуяйчния близнак на Савио - Данте. От тримата Лука е най-голям. Роден е 1990 година в Марсала, Италия от някоя от метресите на баща му, която по-късно е умряла при раждането. От това следва, че е почти на трийсет и е италианец. Нищо ново. Още когато се запознах с фамилиярния човек в ресторанта разбрах за произхода му и, че като малък доста често е ходил при него да яде.

Шокът се появи, когато съвсем леко ми се намекна, че баща му е „негодник", а после съвсем рязко смени темата и започна да говори за себе си. Какво иска да каже с това? Какво толкова е направил баща му? Всякакви сценарии ми минават през главата. Един възрастен човек може да направи всевъзможни с едно малко момче. През какво е минал? Ужас. Вместо да ми се изясни картинката, нещата още повече се замъглиха. Когато се хвана за нещо не пускам, докато не ми се изясни напълно.

Савио също ми обесняваше за нещо, което той определи като „чувството". Никак не го разбрах, като се опитваше да разясни, но не ме интересуваше това. Още в началото на разговора Лука се качи горе. Да не би да го беше срам от нещо? Но от какво? Главата ми ще се пръсне. Захванах се с цялата тази каша, заради две неща. Едното е, че ми трябвата скапани пари, за да мога да си отида у дома. Второто е, че исках да се разсея от първото. Исках да намеря начин да излезна от тежката депресия, в която се канех да влезна. Дори сега винаги има едно гласче, което ми напомня колко всъщност съм ужасна. Искам си тясната малка стая, старата къща, семейството си. По дяволите, ако ще да остане цял живот девственица. Не ми пука.