Dirty Game

23 Глава

Аз ли много се облякох? Глобалното затопляние ли е виновно? Когато тръгнах ми беше адски студено, а сега умирам от жега. Едно слънце пекна от нищото и се къпя в собствен сос, носейки химическото на Лука. На места, където снегът е бил по-тънък се е разтопил, сега има локви. Изкушвах се няколко пъти да му цопна дрехите в някоя. Хвърлям ги и си продължавам по пътя.

След срещата с необичайно странния господин в ресторанта, съм в още по-лошо настроение. Ако съм специална за Лука, както той казва, защо трябва да спи с някаква парцалана? При това под носа ми. Толкова е детинско. Ако се опитва да ми покаже, че може всяка, няма нужда. Занм този факт. Знам, че съм непривлекателна по природа и трудно бих задържала мъж като него, но нямаше нужда да ми го припомни по този начин. Право в лицето. Никога не ме бивало с мъжете що се отнася до флиртуване и прелъстяване. Нямам нуждите инструменти и подходи за това.

Не съм слаба като вейка. Имам бричове на бедрата си. Не са много големи, но когато нося тесни дънки си личат. Отстрани на корема си имам малки паласки. Нямам добре оформен задник. Ръцете и краката ми са целите в малки белези, заради приключенията ми като малка. Гърдите ми са твърде големи за моето тяло. Имам волева брадичка, която ако се погледне в профил изглежда, сякаш имам закачалка. Плюс е, че съм малко по-висока. Понякога си мисля, че очите ми са твърде малки за голямото ми лице. Факт, не съм привлекателна, но не мога да променя това.

Затова ме зарязаха на бала, затова Трип ме заряза. Всичките момчета, с които излизах на среща, ми казваха, че съм страстна колкото дъска. А, тези, които все пак ме харесат, биваха сплашвани от братята ми. Нямам опит. Никакъв. Аз пълна нула.

Учих постоянно, защото ми беше адски трудно. Особено по математика. Исках да съм добра като останалите, но никак не ми се отдаваше, но аз си бях поставила цел. Исках да стана адвокат. Велик и преуспял адвокат. Отново провал, който завърши със злопоуката на баща ми.

А, сега какво? Обикалям града, умирам от жега, разнасям гащите на шефа си и се разяждам от истината. Той никога...не би избрал мен пред нея. За него аз съм само игра, загадка, която да реши. Нишо сериозно. Какво ме заслепи? Неземните му очи, сладките приказки, факта, че ме нарича ,,съкровище". Да, обичам да ме нарича така. Кара ме да се чувствам по-специална, нещо повече от един провален човек.