Dirty Game

25 Глава

- Имаш ли четворки? - питам го като размествам картите измежду пръстите ми.

- Гледай си работата. Може ли да прекратим тази нелепа игра. - отвръща раздразнен.

- Не, не може, а сега ми отговори. Имаш ли четворки? - чувствам как започвам да му лазя по нервите, но искам да се разсея. Не помага.

- Имам търпение, което започва да се изчерпва, съкровище. Прекрати глупостите. - вдига погледа си от картите и ме поглежда. Отново с омраза.

Мисля, че ще свикна да ме гледа така. Може би той така гледа всички.

Седим един срещу друг на масата и играем карти. Преди това се прибрах тичайки със сълзи на очите. Лука седеше на дивана и пиеше някакъв скоч. Дори не го изчаках да стане. Директно скочих върху него на дивана, събаряйки го. Зарових глава в гърдите му, стиснах го през кръста и плаках. Не знам колко време бяхме в такава полза, но той не тръгна да ме разпитва или нещо такова. Сякаш знаеше, че не съм готова да споделя. Само галеше косата ми и ми шептеше нещо на чуждия език, който бях разбрала, че е италиански. После ме придтужи до стаята ми, взех душ, оспокоих се малко и слезнах долу. Реших, че имам нужда от разсейване, затова започнахме да играем на карти. През цялата игра можех да почувствам напрежението, което се излъчваше от Лука.

Преди също ми се е налагало да се сбия с някого. Но не и заради тъпа причина като ревност. Поне преди се сбивах, за да защитя приятел или себе си, а сега тя нищо не ми беше причинила. Мисля, че имам проблем с настроенията. По-скоро се разплаках, понеже нищо ме трепна в мен, когато се опитвах да ѝ счупя ръката. Нито капка колебание. В онзи момент тя нищо не ми стори. Това прави ли ме чудовище? И дори сега не изпитвам угризения, а би трябвало. Би трябвало да се разкъсвам от съжеление и да искам да върна времето назад, но не искам. И това е тъжното и плашещото. Защо не се чувставам така? Не постъпих правилно и съвестта трябва да ми го натяква, но не. Притежавам дара на всеки сериен убиец.

Оставям картите на масата и го поглеждам в прекрасните му очи. Трябва да се разсея и знам точно какво да направя.

- Трябва да поговорим. - започвам сериозно.

- Много си права. Какво се случва? - дрезгав, дълбок, тих, неговия нормален глас.

Облегнал се назад на стола си. Лактите му са на масата и е сключил високо пръсти. Главата му е леко снижена и ме наблюдава внимателно. Ако дяволът ти предлага сделка, той би изглеждал по този начин. Косата му отново е пусната и разрошена, и отново носи само черното си долнище.