Dirty Game

4 Глава

И сега какво? Искам да се махна. Но как да се измъкна, когато съм затисната от ядосано момченце и непознат мъж. Мога да почуствам напрежението в него. Доколкото мога да преценя, рамото ми се удря някъде под гърдите му. Нужно ли е да е толкова близо до мен? И двамата. Те за "лично пространство" не са ли чували? Главата вече ме боли прекалено много. Трябва спешно да си взема хапче или ще се пръсне. Започвам да шавам между тях и някак си успях да се измъкна. Те са толкова концентрирано един в друг. С това тяхно поведение може да направят само две неща. Да започната да си хвърлят юмруци или да се целунат. Колкото и да ми се иска да избегна драмата, и да стане втория ми вариант, знам че това няма да с случи. Може би... А, не. Трябва да спра с четеното на манги. Не ми действат добре. Не, това напрежение не ми действа добре.
Цялата тази грозна ситуация нямаше да се получи, ако непознатия Дон Кихот не се притекъл на помощ. Какъв му е проблема? Има само едно решение. Аз се изнизвам, пия си хапчето, виждам двете горили какво правят и се правя, че не ги забелязвам. Охраната ще ги изгони веднага щом се сбият. Ако се целунат, ще им пожелая приятен съвместен живот. Двата изхода ме устройват идеално.
Вътре в стайчката, с чантата ми, е толкова тихо и спокойно. Шумът отвън се чува заглушено. Нарочно се забавям с изпиването на хапчето, защото не искам да се връщам на работа. Трябва да се разсмея за малко. В рамките на петнадесет минути се напрегнах твърде много. Първо клиента, после непознатия, след това излагацията ми, сега пък това. Поемам си дълбоко въздух и го изпускам, подсвирвайки си една стара песен, която пияниците в селото ми си пееха до припадък.

"Обичам русите ти къдри, Джени Клер,
ти си най-красивото дете,
но аз не съм почтен.
Защото искам да си моя,
но първо трябва да убия братята ти,
които те пазят строго."

Макар и леко фалшиво, но с точно нацелени тонове, си изпявам този коплет с носталгия, гняв и малко радост. Добре де, голяма радост. На косъм съм да започна да танцувам.

- Фрея, няма да повярваш какво се случва! Бързо си закарай задника вън! - изкрещява много превъзбудено и радостно Талия. Тя затваря вратата толкова силно, че неволно подскачам на стола си. След няма и една минута тя отново отваря вратата рязко. - Прочем, пееш много добре. - намига ми тя и отново ми излиза.

Като познавам Талия, тя показва усмивката от преди малко по много различни поводи. Видяла е някоя катастрофа, настъпала е нечия коткa, сплашила е клошар... Малко съм притеснена. Страх ме е да отворя вратата и да видя какво толкова и е харесало. Но го правя, защото съм безкрайно любопитна.
Първото нещо, което виждам е седящия гледащ към мен Рик. Гледа ме с един празен поглед, изплашен. Сега вече любопитсвото ми удари небесата. Талия, Талия какво ми готвиш? Леко се затичвам, за да стигна по-бързо и... Какво виждат очите ми? Не, не, не. Почти се опитвам да не започвам да скубя косите си като изтерична старица. Обръщам се надясно към Талия и я поглеждам с разтроен поглед и ѝ показвам с ръцете случката. Тя само ми се усмихва лениво и свива рамене. Не знам дали трябва да ѝ целувам ръка, или да ѝ зашия един шамар. Не е важна сега тя, а двамата борци ей там.
Явно не са целунали. А, къде е охраната, по дяволите? Плана ми отиде в тоалетната. Оствам само аз. Все пак аз забърках кашата, ще трябва аз да си я сърбам. Просто е. Ще си представя, че това са братята ми е ще се опитам да ги разтърва. Имам опит в това. Въпреки че, когато ги разтървавах, всъщност се включвах в борбата. Този път няма да се включвам. Но колкото повече се приближавам, започвам да забелязвам колко съм грешала.
Няма сбиване, ако единия е полуумрял. Полуумрял?! О, не. Не и в моята част на бара. Страшния непознат е седнал върху почти мърдащото тяло на господин "Речник на тираджия". Почти всички са ги наобиколили, за да зяпат събитието на вечерта. Не се ѝ съмнявам, че Талия после ще ми покаже пълно клипче на случилото се. От едната страна на Мохамед Али е застанал човека, с който влезна. Очевидно се опитва да го осмири, но бореца за правда и свобода не престава. Ударите му се забиват с една и съща ярост, а лицето на падналия става все по-червено и подуто. Поемам към него, нахъсана и твърдо решена да го спра. Точно когато съм изправена до него забелязвам, че двамата охранители седят зад гърба му. В безсъзнание. Поне нямат видимо много травми. Утре ще донеса бонбони на Том и Джери. Поемам си шумно и рязко дъх. Моля те, момче, не бъди само сила и мускули. Имай малко разум, че да се разберем като цивилизовани. Клякам и решавам да бъда хем мила, хем властна. Благодаря ти, мамо, че ме научи да улучеам тази комбинация.
Заставам лице в лице с приятеля му, който е забил поглед в бияча. Време е да се пробвам.

- Поздравления. Преби го. И не само той, ами и още двама. Сигурно си много ядосан, но няма причина. Утре, щом момчето се събуди, няма да може да се познае. Сега се остави, моля те.

Спира. Обръща се към мен и ме гледа с кехлибарени очи. Гледаме като полезно изкопаемо, все още съвземащ се от гняв. Взираме се един друг още един кратък момент и отново почва. Какво го прихваща? Мамка му. Бабаит. Ненормалник. Как са го пуснали да се разхожда свободно? Сигурно вече съм гневна колкото него. Той дори не отрази хубавите ми слова. Все едно говорих на стената. Гневна съм. Не. Бясна съм. Изправям се и го ритам. Да видим сега дали ще ме забележиш, здравеняко. Пак спира както и всички останали. Приказките спират, музиката, ударите му, всичко. Погледите вече са върху мен. Добре, не реагирах както трябва. Даже яката загазих, защото мъжът се изправя онръща се и ме гледа със същите гневни очички. Виждайки го така ме залива още една вълна чист гняв.

- Какво ме зяпаш? Горд ли си от себе си, горило? Дайте медал на детето, че набий едно мишле. Моля, аплодирайте, пещерния човек на века. Голямо момче, показа си номерата, сега можеш да се върнеш в лудницата, от която си избягал. - докато бълвам този огън срещу него, го обикалям в кръг като вълк, готов да нападне. Страхът ми от него отдавна си е отишъл и се приближавам към него още по-близо, така че да може само той да ме чуе.

- Хайде, маймунке, тръгни си, а аз ще ти дам банан. - прошепвам му на ухото.

Отдръпвам се по-рязко от него, отколкото бях предвидила, защото гласа на Каси ме кара да се дръпна инстинктивно към нея.