Dirty Game

22 Глава

Отново на компютъра си имам съобщение от шефа. Този път не включва да му нося кафе за отрицателно време. Гърбът ми му е изключително благодарен. След около половин час трябва да излезна от сградата и да отида няколко места.

Пред сградата имаше протестиращи хора, крещейки всякакви обиди и заплахи. Носеха плакати, на които пишеше неща от рода на ,,Убиец" и ,,Ти си самото зло". Тълпата не беше много голяма - около 15 души, но все пак те бяха там. Отделяха от времето си, за да излезнат сутринта в студа да обиждат някого. Жестоко е. И за тях, и за него. Предполагам, затова бе подхванал онази тема в колата, за да ме предупреди за протеста. Ние просто ги подминахме с колата и се насочихме към подземния паркинг. Не забелязах някаква отрицателна емоция по лицето на Лука, всъщност нямаше абсолютно никаква емоция. Нищо не му трепна. Не мисля, че на някой, дори на непокист като него, му е приятно гневан тълпа да го освиква. Това всеки ден ли се случва? Вчера защо не ги видях?

В свободния си половин час реших да направя онзи списък с качествата му. Детинско е, но докато не го поопозная по-добре, ще се придържам към него. Взимам един лист, разделям го на две с химикалката. На едната половина пиша ,,Плюсове", а на другата ,,Минуси".
Да започнем с минусите. Съблече ме гола, вземе против волята ми, инатлив е, самодоволен е, иска за отрицателно време да се върши всичко, обича да контролира, бързо се ядосва, което означава че има сериозни емоционални проблеми, живее като свиня. Теро. Сещам се за още няколко неща, но засега ще ти спестя, защото имам усещането, че малко се изхвърлих с отрицателните неща. За плюсовете ми идва на ума само по-интимни неща. Има топли прегръдки, целува се добре, красив е, помогна ми с работата, позволи ми да се нанеса при него. Това все неща, които не закриват нищо за него. Освен че е достатъчно добър да приеме едно наивно момиче като мен. Колко е благороден. Колко ли идиотки като мен приема у дома си?

Звукът от отварящата се врата на асансьора ме кара да обърна глава от листа. Още вътрешността на асансьора мога да забележа дългата черна коса. Това е Мегън. Намазала е устните си с кървавочервено червило, а в очите и играе палаво пламъче. Облечена е къса червена рокля и ботуши, които и стигат до коленете. Ще излъжа ако кажа, че не е привлекателна. Има стройно тяло и дълги крака. Аз не съм много ниска, 170 съм. Но, гледайки Мегън как ходи, как леко върти ханша си, се чувствам като метър и десет джудже с дебели и ниски крака. Единственото, за което мога да и се подиграя, е че гърдите ми са по-големи от неините.