Dirty Game

1 Глава

- Ставай! Фрея, ставай! Ще закъснееш!

Въпреки че съм будна и я чувам, аз не ставам от леглото, а вместо това демонстративно се обръщам с гръб към нея и зарявам глава във възглавницата.

- Така ще я играем, така ли? Добре.

Еее, най-накрая ми се разкара от главата. Ще закъснея малко, голяма работа. И без това само аз идвам навреме на работа. Всички останали колеги идват, когато си искат. Днеска и аз ще направя така. На шефа и без това не му пука. Единствено го интересуват задниците на по-младите момичета. Е, не че аз съм много стара. Просто съм му дала да се разбере, че на мен не може да ми прави нищо неприлично.

След две минути отново съм се инесла е нов сън, когато усещам нещо студено и твърдо по цялото си тяло.

- О, мамка му. - ругая, ставайки от леглото, за да се махан от леда.

Поглеждам към Фран с колкото се може повече гняв. Тя само се смее, хваната за корема. Дано да се пукне от смях. На мен изобщо не ми е смешно. По-скоро ми се иска да убия някого. И даже знам кой ще е жертвата ми.

- Защо, по дяволите, го направи? Мамка му, имам лед дори в гащите.

- Ама, стана от леглото, нали? Айде, отивай да се измиеш и престани да се оплакваш. Нищо кой знае какво не е станало. Само преувеличаваш.

- Ти се шегуваш. Добре. Утре на теб ще ти измисля нещо много по-приятно за събуждане, за да видим ти как ще реагираш.

- Очаквам с нетърпение. Но за тази цел ти трябва да станеш по-рано от мене, а това няма как да се случи.

- Ще видим. Сега се махни, че да мога да се облека.

Тя излезна от стаята, а аз избутах всичкия лед на земята. Не искам да се разтопи на леглото ми. Свалям дрехите си и взимам от гардероба кърпи. Отивам в банята и започвам да се къпя. Решех да се изия и с косата. Никога не съм се задържала много под душа, защото ми е супер неудобно да стоя гола много време. Не знам защо. Просто ми е страшно некомфортно, за това даже не ходя на басейни или на плажа. След десет минутен душ излизам и увивам около тялото и косата си. Мия си зъбите и лицето, и излизам. Махам кърпата и започвам да се обличам. Униформата мк се състои от проста черна пола и бяла риза. Обличам си бельо и тях, махам кърпата си от главата и отивам в кухнята, за да закуся.

Франческа не е направила нищо, затова отварям хладилника и започвам да търся храна. Виждам една ябълка, измивам я и започвам да я ям.

- Няма ли да си изсушиш косата? На вън е артически студ. Ще се разболееш.

- Ще живея за мига, затова няма да си я изсуша.

Плюс това, не искам скапания сешуар да ми бучи на главата. И още един довод. Мързи ме.

- Айде по-бързо яж, че да не закъснееш. После след като те закарам ще се оправиш ли сама, защото няма да мога да те взема.

- Ама, разбира се. Но ми е любопитно. - поглеждам към часовника на ръката си - Какво ще правиш в десет часа през нощта? Да нямаме приятел?

- Не. - свива рамене. - Ще спя.

- Е, то е ясно, че ще спите. Въпросът е преди това какво ще правите.

- Фрея, престани. Няма никого.

- Добре. Щом казваш.

Остатъка ит ябълката го хвърлям в коша под мивката. Отивам оред входната и се обувам. После си слагам палтото. И шапка, и шал, и ръкавици. Аз само си ги приказвам, иначе не искам да се разболея. Това би значело по-малка заплата. Взимам си чантата и Фран отваря вратата. Излизаме, заключваме и се отправя ме към колата. Когато излезнах от къщата, ме удари един силен вятър. Мъртва съм, особено с тая мокра коса. Затичвам се към колата, отварям вратата и сядам на седалкта моментално. След малко влиза и Фран.

- Казахти, че трябва да си изсушиш косата, но сега ще си живееш спокойно на ръба.

От мен не получава нищо, освен един среден пръст. През цялото пътуваме не си казахме нищо. Аз бях заета да гледам през прозореца на колата и да си мисля. Много мразя, когато е толкова тихо. Тогава мислите ми изплуват и ме задушават, търсейки отговори на повечето от притесненята ми. Кога ще имаме достатъчно пари за ремонта? Кога ще се върна при нашите и ще им кажа истината? Кога ще спра да работя в онази дупка? Дали ще живея в онази кочина завинаги? Дали близките ми ще решет да ме посетят? Какво ще правя тогава? Ще си намеря ли някого?

Твърде много въпроси. И то всичките са едни такива подтискащи. Може би никога няма да успея да се омъжа, да се махна, да завърша ремонта, да видя нашите. Може би това е моя живот и завинаги ще си остнане такъв.

- Ее, скъпа. Слизай от колата.
Пристигнахме.

Отварям вратата на колата и докато е още отворена и казвам:

- Чао и да използвате предпази мерки.- затварям вратата на колата.

Еее, гадна работа, ето ме. Аз идвам.

Така, тая глава е боклук, но какъо и да е. Знам че е кратка, но за първа част е що-годе добре. (853 думички)
До следващата боза