Dirty Game

19 Глава

Когато бях в десети клас имахме бал. Не знам как се бях уредила с кавалер, но успях. Някак си. Той бе красив за момче в дести клас. Имаше едни такива дълги руси къдри, зелено-сини очички, малки лунички. Имаше репутация на играч, но на мен не ми пукаше. Бях толкова щастлива, че той е поканил мен, четящото комикси особено момиче, на танците. В продължение на две седмици после ме ухажва. Канеше ме на срещи, пускаше ми любовни бележки в шкафчето, веднъж даже дойде чак до селото ми и започна да хвърля камъчета по прозореца ми вечерта. Доста романтично, нали? Е, за мен бе приказка. През тези две седмици в корема ми пърхаха пеперуди. Всичко ми бе цветя и рози. Дори проклетите ми братя не ме ядосваха. За момент живота ми бе прекрасен, докато не дойде нощта на бала. Може би онзи момент ме е направил толкова внимателна и подозрителна към мъжете. Не искам първия ми път да бъде с човек, който ще ме зареже веднага след това или такъв, който не познавам.

Единственото, което знам за Лука е от интернет. И едното очевидно бе грешно. Това означава, че той абсолютно нищо не ми е споделил, нито пък аз. Е, освен онзи спомен свързан със снимката над телевизора, но реално погледно ние двамата сме непознати, което пък ми напомня. Той как ми научи името? Никога не съм му казвала името си. Той просто започна да ми казва името, а аз не му обърнах много внимание. Сега тишината в колата ми помага да помисля над ситуацията. Не ми отне много време да взема част от дрехите и нещата си. На Фран написах бележка и ѝ казах, че трябва да ми се обади, щом се събуди. Тя бе заспала на дивана, чак хъркаше. Това обяснява защо не е чула шумовете идващи от стаята ми. Тя ли е пуснала Лука в къщата? Как е влязъл? Скоро ще разбера. Дълбока въздишка излиза от устните ми. Тези два дни бяха изключително дълги. Имам нужда от почивка. Ще се надявам вече всичко да е малко по-спокойно.

Ще работя като асистенка и ще живея при шефа си. Звучи ми малко смахнато, но все пак веднъж се живее, нали? Ще изкарвам повече пари от преди и по-бързо ще мога да платя лечението на баща ми и ремонта. Но след като платя всичко какво ще правя? Ще мога да се прибера у дома и ще се чувствам по-малко виновна. Ще тичам отново по зелените градини, ще се изкачвам по седемте хълма, ще видя старите си приятели. Липсват ми и то много. Тук повечето хора не могат да ме разберат. Много са ... тънкообидни. Е, не и Фран, но останалите са. Аз съм доста често си служа със сарказъм. Това е проблемът. Те не го разбират. Бързат да ме скастрят, вместо да ми отвърнат и те. И така да продължаваме да се поднасяме.