Find me (Sequel to the Abducted)

1

Лежах в прегърдките на Хари, докато той ми пееше тихо. Имаше прекрасен глас. Играеше със косата ми успокоително, а усмивката не слизаше от лицето ми.

Времето беше слънчево, наоколо играеха деца и всички бяха щастливи.
Всичко беше прекрасно, докато времето не се промени.
Започна да вали дъжд, придружен със силен вятър.
Тялото ми изтръпна. Беше мокро.
Когато погледнах към него беше в кръв.

-Хари!-извиках, но отговор не получих. Обърнах се и на мястото на Хари стоеше Рик, който също беше в кръв.

Изведнъж всичко стана прекалено зловещо, а  откъси от познати разговори прозвучаха в главата ми.

"Можеше всичко да е различно"

"Ти избра да бъдеш такъв"

"Никой не ме е питал дали исках да се превърна в това"

"Не идвай повече"

"За тове добро"

,,Взимам каквото искам...Искам теб"

"Правиш ме щастлив, а не бива..."

-Скайлър, събуди се!-усещах ръцете на някого върху себе си. Сърцето ми биеше силно, а въздухът бе станал твърде тежък.  Сънувах или умирах, по дяволите?
Отворих очите си и пред мен се появи образът на Шон.
Отдъхнах си, макар все още да усещах как треперя.
Когато се огледах и си спомних къде съм, най-накрая успях да си поема дълбоко въздух.
Поредният кошмар.

-Добро утро...-измърморих, все още задъхана и изпотена. Нямаше нищо вярно в думите "добро" утро.
Не и ако те преследват кошмари с месеци.
Премигнах няколко пъти, опитвайки да се събудя.

-Беше добро, докато не се събудих от виковете ти. -каза загрижен Шон. Човекът, на когото имах най-голямо доверие през последните месеци. Макар да беше този, който почти можех да нарека най-добър приятел, все още не можех да му споделя историята на раните, които миналото ми остави по мен. Знае, че е трудно да се говори за това и му бях благодарна, че не задаваше толкова много въпроси. Разбираше ме. Когато бях изплашена и спомените отново изплуваха в главата ми, той ме спасяваше. Припомня ми че е тук и не съм напълно сама, дори да не бе този от когото се нуждаех.

Никой не знаеше за миналото ми и не исках да научава. Аз самата все още не мога да преодолея случилото се, след толкова време, а какво остава за напълно непознати за мен хора. Дори Шон да не е непознат за мен, не мога да му разкажа. Не съм готова все още да споделям за това на когото и да е било.

-Този Хари сериозно ти е превзел умът.-усмихна се той, изваждайки ме от мислите. Усмихнах се сънливо и се изтегнах.

-Съжалявам... Отново кошмар.

-Няма проблем, Скай.-засмя се той, след което се излегна върху леглото ми, карайки ме да се намръщя. Знаех, че се шегува, но събуждането и без това не бе любимата ми част от деня, а той се излягаше върху леглото ми. -Имаш ли планове за днес?-попита.

-Разбира се, за каква ме смяташ!? Антисоциална? Имам свой живот и свои ангажименти!-подметнах весело, изправяйки се от леглото. Застанах пред гардероба и го отворих широко, избирайки си тоалет за новият ден.

-Пак ли ще гледаш анимации, докато очите ти те предадат и заспиш на дивана?

-Колко добре ме познаваш...-усмихнах се.

-Говоря ти сериозно. Довечера ще има парти и групата ми е поканена. Ще свирим, а ти ще дойдеш и ще ме аплодираш. Знам, че съм добър, но когато ти си там ми е по-спокойно.

-Или просто искаш да дойда за да ви аплодира изобщо някой.-пошегувах се.

-За човек събудил се с кошмар преди по-малко от десет минути си доста съркастична.

-Не ми напомняй.-измърморих тихо.

-Какво сънува?

-Нищо...Вече не помня добре.- излъгах.
Едва ли ще успея да го забравя толкова лесно.

-Щом казваш.-извъртя очи той. Знаех, че не ми повярва, но въпреки това не попита нищо друго, за което отново му бях благодарна.

-Казах го, а сега излез за да се преоблека.

-Ще дойдеш ли с мен на партито?-попита обнадежден.

-Нама начин.-отрязах го.

-Ще ти оправям леглото седмица? - започна да ме убеждава.

-Не ми е толкова голяма мъка да си го оправям сама.

-Ще спра да пея под душа.

-На мен това не ми пречи.-усмихнах се.

-Ще си прибирам мръсните чорапи от пода?

-От колко каза, че започва?

-Велик съм.-извика весело и се зарадва като малко дете, карайки ме да се засмея.

-Наистина.-извъртях очи.

-Бъди готова в десет.-намигна ми все още усмихнат, след което излезе.
Надявам се, че партито ще успее да разсее кошмарите ми поне тази вечер.