Find me (Sequel to the Abducted)

18

-Не е било любов...-повторих тихо.-Твърдеше, че искаш аз да те науча какво е любов. Но се появи Нина и за ден ти показа какво е да си обичан и какво ми липсва, за да не мога да те накарам, да го усетиш.

Прекрасно!

-Опитах се...-поредната лъжа излязла от устата му.

-Когато не се справяш с нещо опитваш много пъти, нали? Не се отказваш след първия опит.

-Когато нещо те разбие на парчета не се връщаш при него за втори рунд, нали?-отвърна той, карайки ме да замълча.

-Защото нямам какво да губя, бих се върнала.-оспорих.

-Аз не бих.-каза и се насочи към вратата на стаята ми, излизайки. Бягай. Така е най-лесно.

И докато се опитвах да разчистя бъркотията в главата си, Хари продължаваше да възцарява още хаос наоколо.

-Няма нужда да мълчите, докато съм тук. Дръжте се обичайно, сякаш ме няма.

-Но си тук.-промърморих тихо, надявайки се никой да не ме е чул.

От както е тук никой не е проговорил.
Бях твърде заета да го наблюдавам прегърнал Нина и не обърнах внимание на Шон, който се беше настанил до мен.
Усещаше се силно напрежение и неудоволетвореност от присъствието на Хари.

-Всичко наред ли е?-попита Шон, така че само аз да го чуя. Кимнах макар нищо да не бе наред и продължих да ги зяпам. Намери, това което търсеше и сега взима, това което иска.

-Колкото и да е неприятно на някои от вас..-започна той и погледна за кратко към мен.-...аз съм тук и това е факт. -опитах да не издавам повече, че компанията му е неприятна поне за мен и повиках Зик, за да излзем отвън.

Не знам какво правя, но толкова исках да му покажа, че и аз мога да играя.
Ще му покажа, че мога и ще спечеля новата игричка, в която ме вкарва.

Когато излязохме отвън се замислих, дали постъпвам добре като го разигравам, но все още бях бясна на Хари. От друга страна Зик стоеше безразлично и ме наблюдаваше, очаквайки нещо да се случи.

-Искаш ли все още да излезеш с мен? Като повече от приятели?-попитах директно. Наблюдавах реакцията му. Объркването, което премина през лицето му се замени с удоволетвореност и се усмихна.

-В осем ще те чакам отпред.-отвърна и тръгна на някъде, оставяйки ме сама.

Отново ли правя грешка след грешка?