Препоръчително е ако не сте чели "Abducted" да погледнете първо нея.
Find me ( Sequel to the Abducted)
Точно когато научих какво е чувството да бъдеш обичан, тя избяга от мен.
Избяга от чудовищете, което бях...
Бяхме се събрали аз, Шон и Ноа. Двете момчета обсъждаха разпалено нещо, а аз отново не ги слушах. Все още се притеснявах за Зик, но имах големи надежди, че Хари не е такъв. Колкото и пъти да ме е убеждавал в обратното знаех, че не е толкова лош. Изведнъж някой позвъня на звънеца и побързах да отворя, надявайки се да е Зик.
-Зик?!-изписках, не от изненада, а от ужас. Момчето пред мен не бе никак добре. Лицето му бе намръщено, вероятно от болката, а очите му ме оглеждаха безразлично както винаги. Отместих се, все още меко казано шокирана, и му помогнах да влезе, защото по накуцваше.
Когато влезе в хола всички забиха погледа си в него и останаха с отворени усти. Помогнах на Зик да седне, а след това се настаних со него.
-Кой те е подредил така?-попита тихо Ноа.
-Добре ли си?-чух притесненият глас на Шон.
-Какво се е случило?!-попитах и аз притеснена. Хари ли го е направил? Краката ми трепереха, докато очите ми обхождаха синините и драскотините по лицето му. Дано не си бил ти, Хари...
-Нападнаха ме.-изсъска тихо, щом докосна посоненото си око.
-Кой?
-Кога?-Ноа и Шон задаваха въпросите си един след друг, изнервяйки Зик. Преглътнах трудно, очаквайки отговора му.
-Вечерта, след като те оставих тук ме нападнаха.-обясни, разбивайки надеждите ми. По дяволите, Зик пострада заради мен.
-Но кой те нападна?-попитах тихо.
-Не знам.-повдигна рамене и отново изсъска тихичко.
-Не го ли видя?-възкликна Ноа, а Шон погледна към мен. Усещах намека му, но докато Зик не беше отговорил, нямаше причина да хвърляме вината върху Хари веднага, нали? Нали?
-Бяха няколко човека. Двама или трима, може би. Единият от тях звучеше ядосан.
-Чул си гласовете им?-възкликнах аз, събирайки погледите на останалите две момчета.
-Само на единият. Каза нещо, но не го чух добре. Беше нещо от рода на "моето си е мое" или нещо подобно, не съм сигурен.-замисли се Зик.
-Да не си откраднал нещо, случайно?-замисли се и Ноа, докато аз и Шон донякъде вече знаехме отговора.
-Не мисля, че съм взимал чужди неща.
И не е. Аз съм виновна. Вече не бях толкова щастлива от факта, че излъгах. Заради мен Зик пострада, защото ревнувах прекалено много от Нина и се страхувах да не изгубя интереса на Хари. Толкова съм глупава.
Защо изобщо се надявах, че Хари не би го направил, като съм свикнала с мисълта, че не е добър човек? Отново наивната, влюбена аз...
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
