Find me (Sequel to the Abducted)

8

Имах ужасно главоболие от всичките сълзи, които пропилях, но нямах нищо против бърборивата уста на Шон, която не млъкваше. Разказваше ми за някои свои детски истории и се опитваше да ме разсмее, но не се получаваше особено.

Мислите за Хари прекалено много ме разсейваха. Лицето му изникваше в мислите ми, всеки път когато мислех за утрешният ден. Истината е, че много се страхувам за това, което може да се случи утре. Страх ме е, че може да се появи и знам ли, да ме нарани, отново.

-Чуваш ли това?-попита ме Шон, но не чувах нищо.

-Какво да чувам?

-Тишината.-отвърна ми.- След по-малко от няколко минути през вратата ще влязат онези неандерталци, единият от които ще носи и храна.

Не знаех какво значи това, но със сигурност Шон беше прав, защото в следващият момент през вратата влязоха Матю, Зик, Нина и Ноа, който бе най-отзад и носеше някакви пликове, докато доизяждане сандвича си.

-Някой да е гладен?-попита с пълна уста, карайки ме да се усмихна на реакциите. Повечето се отвратиха и го смъмриха, докато аз си мълчах. Говореха за нещо, а аз отново се отнесох при Хари.
Какъв беше преди и в какво се е превърнал. Всъщност някога бил ли е такъв, за какъвто се представяше пред мен? Не толкова лош и нежен. Чувствителен и малко искрен. Или винаги е било маска, с която да скрие същността си- лицемерието  и подлостта?

"Не съм честен човек"

-Скайлър!-чух викът на Нина и едва тогава забелязах погледите на останалите върху себе си. Погледнах объркано, а тя се намръщи.-Къде си се отнесла?! Говоря ти от един час?! Да нямаш гадже или там каквото би искало  да бъде с теб?

-Нина, не се заяждай сега!-помоли я приятелят ми, карайки останалите също да започнат със задаването на въпроси.

-Какво ти има, Скай?-попита пръв Ноа.

-Изглеждаш тъжна, как забелязах едва сега.-каза Матю и се изправи от мястото си, настанявайки се до мен. Прегърна ме, а аз положих глава върху рамото му.
Имам късмет с приятели като тези.

-Ние сме ти приятели, можеш да споделиш.-дочух гласът на Зик и погледнах към него. За пръв път той казваше нещо подобно. Обикновено се държи така сякаш не познава никого от нас и ни среща за пръв път, но очевидно му пука за нас.

-Тя е добре, просто я боли стомаха.-отговори вместо мен, Шон. Кимнах потвърждавайки и си поех въздух.
Осъзнавам, че ще съм му благодарна до живот за всеки път, в който ме е спасявал до сега.

-Благодаря ви за загрижеността, приятели и Нина, но наистина съм добре. Ще се оправя.-събрах сили за да кажа и да се усмихна, колкото мога по-убедително и разбира се, всички се вързаха. Всички освен Шон.

-Ако има нещо ние сме тук.-каза Ноа и ме прегърна. След което Мат, отново се нареди за прегръдка, което ми вдъхна кураж до някъде. Имам добри приятели.
Нина се взираше в телефона си и не обръщаше никакво внимание на останалите, докато Зик се оглеждаше в стаята, сякаш за пръв път влиза тук.

Но каквото и да се случваше знам, че поне един ще остане до мен. Ще ме подкрепя и закриля, докато аз бягам от кошмара си.
Но какво ще се случи ако кошмарите ми застигнат и него?