Препоръчително е ако не сте чели "Abducted" да погледнете първо нея.
Find me ( Sequel to the Abducted)
Точно когато научих какво е чувството да бъдеш обичан, тя избяга от мен.
Избяга от чудовищете, което бях...
-Имаше, но не му бяха достатъчни. Това вече няма значение, Скайлър. Твоето скъпо приятелче ще ми върне всичко.
-Можеш само да си мечтаеш.-изплю Хари.
-Ти така пожела!-раздразни се Зик. Обърна се към мен и хвана косата ми. Извиках, но не само заради болката в скалпа си, а заради и тази в ръцете. Някак Зик имаше силата да ме вдигне със хватката около косата ми, но стола не помръдваше, нито ръцете ми. Сякаш се разкъсвах.
-Улесни приятелката си, Стайлс. Помогни ѝ ако изобщо те интересува. Кажи ми, къде е глупавият договор, подпиши го и двамата ще се спасите.
-Остави я, кучи син такъв!-извика Хари, а Зик пусна косата ми. Не очаквах следващ удар, но уви трябваше. Юмрукът на Зик се стовари върху лицето ми, а силата с която ме удари накара стола да се размърда толкова, че да падне. Болката беше силна, усещах, че има и кръв. Цялото ми лице изтръпна от болка, тялото ми също. Той ме удари.
-Ти, шибан, копелдак нещастен...-крещеше Хари, но каква полза от виковете му? Щеше ли да спре болката, крещейки? Не. Имаше само един начин, но той бе прекалено горд, за да се съгласи. И отново заради него ще страдам аз.
-Престани, Хари!-извиках и аз ядосана. Той зяпна от изненада също като Зик, но не казаха нищо. Събрах сили и отново проговорих.-Омръзна ми заради теб, винаги аз да страдам. Не ме обичаш -страдам. Говориш-страдам. Мълчиш- пак страдам! Защо винаги ти си причината, Хари?! И с най-голямото си нахалство, после ще твърдиш, че вината е моя! Стига толкова!
-Малкото коте може да драска.-усмихна се Зик. Насочих погледа си към него, премисляйки всичко отново. Така ще бъде най-добре и за мен, и за Хари.
-Ако ме пуснеш ще ти ти покажа къде стоят документите му. Знам и кода, уверявам те.-казах аз.
-От къде да съм сигурен, че няма да ме изиграеш?
-От къде ще си сигурен, че той някога ще ти каже къде е договорът?-отвърнах на въпроса му с въпрос.
-Ако е някой номер ще убия и двама ви, по-рано от очакваното.-измърмори Зик, след което се доближи до мен и развърза ръцете ми. Помогна ми да се изправя, а след това хвана ръцете ми, дърпайки ме към вратата.
Точно преди да излезе се спря и погледна към Хари, усмихвайки му се самодоволно. Аз също се обърнах, но може би не трябваше. Нараненият му поглед ще остане завинаги в съзнанието ми. Надявам се да ми простиш, Хари...
Hoppla! Dieses Bild entspricht nicht unseren inhaltlichen Richtlinien. Um mit dem Veröffentlichen fortfahren zu können, entferne es bitte oder lade ein anderes Bild hoch.
