Find me (Sequel to the Abducted)

10

Въпреки молбите ми към Хари да си върви, той упорито отказваше. Надявах се Шон да се прибере по-скоро и да ми помогне, но сякаш колкото повече се надявах, толкова повече надеждата ми умираше.

-Какво толкова съм ти направил, за да постъпваш така?-попита ме тихо. Въздъхнах, опитвайки се да задържа сълзите на отчаяние. Не мога да повярвам, че исках да го прегърна и едновременно с това да избягам отново. Толкова ми липсваше, но и толкова не исках да е близо до мен.

-Отне ми всичко.-прошепнах на ръба да се разплача.-Всичко.-повторих.

-Не съм отнемал нищо от теб, но дори да беше така ти имаше мен.

-Теб?

-Да...-потвърди.

-Никога не съм те имала. Вярвах ти, обичах те до някъде, но ти никога не се приемаше за мой.

-Не беше важно как се приемам аз, а как ме приемаш ти. Ти беше единственият човек, който щеше да ме приеме такъв какъвто съм.- не знам дали отново ме лъжеше и се опитваше да ме вкара в схемите си, но по дяволите,  искам да му повярвам! Искам, но не мога.

-За това ме отблъсна. Защото само аз те обичах. А ти не се нуждаеш от любов. Не ти трябва никой и нищо от никого.

-Ти ми показа, че греша.-каза в своя защита.

-И ти за пръв път ми повярва, така ли?

-Винаги съм ти вярвал...-оспори преди да го прекъсна.

-Никога не си ми вярвал! Винаги си преследвал цели и си ме наранявал, докато аз тичах след теб. Накара ме да се чувствам важна и ме разби на парчета, оправдавайки се с реалността!-повиших тона си накрая, но това не го спря да да повиши и своя.

-Сигурна ли си, че аз съм постъпил така?! Ти намери онова, шибано, нещо което бие в мен и го захвърли като ненужен боклук!

-Ти пръв захвърли моето!

-Ти знаеше, че съм такъв!-контрира ме той.

-Ти уби Рик и баща ми!-изписках ядосана.

-Не бях аз!-продължаваше да отрича.

-А аз не ти вярвам!-извиках.

-Мамка му, някога лъгал ли съм те?!-извика и той.

-Това реторичен въпрос ли е, Харолд!?

-Не те разбирам!

-Не търся разбиране от теб!-повторих думите, които чувах от него всеки път, когато се опитвах да погледна нещата от неговите очи.-Помниш ли съвета, който ми даде преди? Не вярвай на човек затворен в килия.

-Не вярвай на човек отнел сърцето ти.-отвърна Хари, след което ми обърна гръб насочвайки се към изхода.- Ще се върна и ще ти покажа, че този път не аз греша.

На кого му пука дали е прав или не? Той ме разби...