Find me (Sequel to the Abducted)

14

-Сега ми казваш много неща, които съм искала да чуя много по-рано. Закъсня и въпреки всичко сякаш думите ти се забиват като ножове в мен. Но е твърде късно.

-Бях искрен с теб...

-Учудващо, нали?

-Не исках да променям нищо в себе си преди. Харесвах се лош и безсърдечен. Мислех, че ако се правя, че нямам сърце няма да ме нараняват.

-Но се появих аз и съсипах всичко.-продължих вместо него. Той поклати отрицателно глава и затвори очи, премисляйки.

-Бях си добре, когато нямах какво да губя.-каза тихо.

-А какво изгуби?

-Просто казвам, че си бях добре, когато бях сам и не знаех какво е любов.-повдигна рамене и ме погледна.

-Ти още не знаеш какво е любов.-оспорих аз.

-Защото ти се отказа да ме научиш.-усмихна се тъжно, след което продължи.-Имах някакви надежди, че ще ме промениш и вече няма да бъда същото чудовище. До някъде бях готов да се променя и да дам всичко от себе си...

-Понякога са нужни много повече действия, отколкото думи, Хари.-прекъснах го.

-Как да действам като ти бягаш от мен?

-Как да не бягам от теб като ме плашиш до смърт?

-...Страхуваш се от мен?-попита тихо.

-Страхувам се от нещата, които можеш да ми направиш.

-Не бих те наранил.

-Направи го, няколко пъти при това.

-Какво има между теб и онзи русокос мухльо?-попита изведнъж.
Наблюдавах го известно време, опитвайки се да разбера за какво говореше.-Отговори ми ако можеш, Скайлър!

-Не знам за кого говориш.

-За скъпото ти приятелче, с което те видях в склада.-поясни на външен вид спокойно, но си личеше, че е раздразнен.

-Между мен и Ноа няма нищо.

-Както говореше и за Дик...

-Рик!-поправих го аз, докато той извърташе раздразнено очи.-Нито между мен и Ноа, нито между мен и Рик някога е имало нещо.

-Лъжеш ли ме?

-Какво значение има?! Рик го няма, уби го!-раздразних се и аз.-Знаеш ли какво? Ти никога не мислиш, нали?-попитах, но останах без отговор. Хари се взираше в мен объркано.

-Ако някога беше мислел какво правиш, ние нямаше да стигнем до тук. Ако наистина си бил влюбен в мен, нямаше да ме отблъснеш. И нямаше да убиеш Рик и баща ми, дори и да искаше да ме омъжи за него. Поне веднъж да беше премислил нещата...

-Уест е искал да те омъжи за шибания Рик?! -възкликна изненадан.

-Това вече няма значение! Нищо ли не чу от останалите неща, които ти казах?!

-Мамка му, за това ли ме мразиш?! -извика той, стряскайки ме.-Защото съм убил бъдещият ти съпруг?! Толкова много ли го обичаше?! И как няма?! Желаният идеал на баща ти, доброто сърце, парите. Той е бил точно за теб!

-Не знам за каква ме мислиш, но грешиш!-извиках и аз. Идва след толкова много време и ме обижда. Отново ме кара да се чувствам малка и нищожна. Отново се меси в живота ми и отново прави опит да го съсипе. Но този път не си познал, Стайлс.
Този път аз ще дърпам конците!