Find me (Sequel to the Abducted)

15

Вечерта Хари си тръгна ядосан, но не ме интересуваше особено. Аз също бях ядосана.
Мислеше си, че се влюбвам в пари и външен вид, което беше най-голямата глупост, която съм чувала.
Може би това да си тръгне беше най-доброто решение. От друга страна ми се искаше да бе останал.
Знам колко глупаво звучи. Бягам от него, а накрая се разстройвам, че той не остава за дълго.

-Много е тихо като никога до сега.-отбеляза Мат.

Приятелите ми решиха да ме разнообразят и дойдоха вкъщи. Причината беше, че според тях съм се "сдухала" и трябва да ме развлекат. Но усещах напрежение между нас. Или поне между мен и Зик, който дори веднъж не ме погледна.
Шон и Мат се обаждаха от време на време, търсейки тема на разговор, а Ноа се тъпчеше и кимаше с пълна уста. Зик мълчеше и зяпаше телефона си, а аз, разбира се, мислех за Хари.
Какво ли прави той сега...

-Къде е Нина?-реших и аз да се опитам, да разчупя атмосферата и да премахна напрежението.

-Вероятно някой я чука.- повдигна рамене Мат и погледна към Зик, който отдели поглед от телефона си и се намръщи.

-Не ме интересува ако това си мислиш. Тя е просто развлечение.

-За теб всички са развлечение.-пошегува се Шон. -Аз едва забивам една, а ти се развличаш с няколко наведнъж.

-Те сами ми се лепят.-отвърна му Зик и впери поглед в мен.-Малко получават шанса да ме привлекат.

-Някога налагало ли се е ти да действаш?-полюбопитства още Матю.

-Веднъж. -измърмори.

-И?

-Отрязаха ме.-отвърна тихо, а Мат и Ноа избухнаха в смях. Ноа едва не се задави с пица, докато се смееше.

-Коя ли е била късметлийката.

-Млъквай, Матю!-ядоса се Зик и се изправи от дивана. Насочи се към коридора, вероятно отивайки в кухнята.
От друга страна Мат продължи да се смее.

-Престани да разпитваш, Матю.-помолих го аз.

-Защо? Забавно е! Веднъж да отрежат Зик Блейкли.-проговори с пълната си уста Ноа.

-Не е забавно, когато и ти си намесен.-измърморих недоволно.

-Моля?!-възкликна Мат.

-Скайлър отряза Зик.-призна им вместо мен Шон.

-Моля?!-извика още по-силно Матю.

-Не мога да повярвам.-засмя се Ноа, докато Мат ме гледаше учудено и преди да бяха казали още нещо ги прекъснах.

-Нека да приключим тази тема, моля ви!

След молбата ми никой не каза нищо повече, което неше най-доброто решение за сега. Зик се върна в стаята  и преди да се настани обратно върху дивана, някой позвъня на вратата.
Той отиде да отвори, а Матю продължаваше да го гледа усмихнато. Извъртях очи и вперих поглед във вратата. Вероятно Нина е решила да излезе от дупката, в която се е скрила. Усмихнах се на глупавата си мисъл, но когато вратата се отвори и Нина влезе вътре усмивката ми изчезна. Какво, по дяволите?